Подводните и геофизични проучвания в залива до нос Христос и местността Каваци южно от Созопол завършиха. Проучванията се извършиха в два етапа: първият - през юни, а вторият - през септември с финансовата подкрепа на Националния исторически музей (НИМ) и Министерството на културата. Това съобщиха от музейната институция.
Ръководител на проучванията е заместник-директорът на музея проф. д-р Иван Христов, а водолази от Общински водолазен център на Созопол, водени от Тенчо Тенев и картографа инж. Тотьо Ангелов, участваха в експедицията. Проучванията включваха два вида недекструктивни изследвания - геофизични и огледи под вода. Геофизичното проучване беше направено от инж. Кирил Велковски със съдействието на Центъра за подводна археология в Созопол.
През това лято екипът на проф. Христов работи и на друг подводен обект на Южното Черноморие в района на Бургас - Ченгене скеле. Проучвания, за които БТА вече писа.
Нос Христос е най-югоизточния скалист нос на полуостров Буджака до Созопол, отбелязват от екипа на проф. Христов. Южно от носа е разположен голям залив, споменат като голямо пристанище до морския град от Евлия Челеби, граф. П. Толстой и В. фон Броняр. Присъства с обозначението Portus Baglar в карти от целия XVIII век. През последните 40 години в този залив са открити стотици ценни предмети, свързани с корабоплаването по Западия Понт (амфори, каменни котви, щокове), което е предпоставка да се приеме, че в подветрената страна на големия полуостров Буджака, в района на днешен далян Чайка, е била разположена антична и средновековна пристанищна зона, обслужвала антично селище, средновековни църкви и манастир в м. Каваци.
Поставените цели на тези специални изследвания, в рамките на подводната експедиция на НИМ, бяха свързани с измерване и изработка на детайлна батиметрична карта на района на проучване с многолъчев ехолот; сканиране на района с високочестотен странично сканиращ сонар; изграждане на детайлен теренен модел в целева площ – акваторията на целевата за проучване площ; създаване на растерни изображения - мозайки с текстурата на дъното по данни от странично сканиращ сонар; определяне на перспективни цели по дъното за целия район на проучване, които биха имали потенциал да са артефакти от кораби или разбити части от такива.
По време на двата етапа на подводните издирвания са открити разнообразни предмети, свързани с корабоплаване и товарно-разтоварни дейности в залива. Сравнително голям е и броят на фрагментите от керамични съдове. Най-ранните находки са две каменни котви с два отвора. В литературата се приема, че каменните котви са най-старите корабни елементи, използвани както в Средиземноморието, така и в Черно море още през Бронзовата епоха.
При подводните издирвания са открити четири железни котви. Този тип котви се датират в периода XVII-XVIII век.
Най-ранният керамичен материал е от Архаичната епоха. Открити са части от амфора от т. нар. сива монохромна керамика. Използването на залива през Късната елинистическа епоха е засвидетелствано от фрагменти от дръжки на амфори произведени на о-в Кос и с датировка II-I в. пр. Хр. Срещат се фрагменти от червенолакови паници, произведени в малоазийските провинции на Византия. Те датират присъствието на плавателни съдове в залива до нос Христос за периода V-VI век и са синхронни като използване с фрагментите от късноантични амфори. При подводните огледи е намерено голямо количеството фрагменти от средновековни амфори.
Прави впечатление намирането на керамика и от Османския период XVI – XVII в. Открити са цели и фрагментирани хигиенни съдове, т. нар. ибрици. Използват се за ритуално измиване на мюсюлманите преди молитва. Навлизат масово в бита и на християнското население.
След приключването на подводните проучвания и цялостния оглед на бреговата ивица e възможно да се изкаже хипотезата, че заливът, освен като “убежище” при силни морски бури, е бил използван и за товаро-разтоварни дейности, свързани с развитата жилищна, стопанска и религиозна инфраструктура. Две са били местата, на които вероятно са били построени примитивни пристанищни съоръжения, познати през по-късни епохи като скели. Първото място е било ситуирано в подножието на проучвания средновековен манастир до талян Чайка и сегашния бетонен кей южно от нос Христос. Второто място, при което вероятно също е съществувала скеля и хелинги, е било разположено в началото на плажа Каваци на брега на залива Сулинария. Там до началото на XX век е съществувал железен кей, влизащ навътре в морето.
Проучванията в хинтерланда на залива до нос Христос ще продължат до края на годината, отбелязват от НИМ.
