Учени от Лондонския имперски колеж установиха, че евразийските бекаси Scolopax rusticola, макар и да изглеждат кафяви, имат бели пера от долната страна на опашката, които са най-блестящите в природата, съобщи Текексплорист.
Тези пера се виждат само когато птиците вдигнат опашките си или ухажват избраницата си, пише БТА. С помощта на специализирана микроскопия учените са направили изображения на структурата на перата, измерили са отразяването на светлината със спектрофотометрия и са създали модели за характеризиране на начина, по който фотоните на светлината взаимодействат със структурите в перата. Така те открили, че перата на бекасите отразяват до 55 % от светлината, което е с 30 % повече от всяко друго изследвано перо.
Учените са стигнали до заключението, че предимно кафявите бекаси използват яркобелите си опашни пера, за да общуват в полумрак.
Отделните пера се състоят от централно стъбло с изпъкналости, наречени рами, които образуват основната част на структурата. Разклоненията са свързани помежду си с кръгли, подобни на велкро бодли.
Екипът е установил, че при белите опашни пера на бекасите разклоненията са удебелени и сплескани. Това увеличава площта на повърхността, от която се отразява светлината, и намалява вероятността тя да премине между бодлите, без да се отрази.
Съществуват два основни начина за отразяване от повърхностите - спекуларен и дифузен. Спекуларно отражение е това, при което светлината се отразява от гладка повърхност, като огледало. Дифузното отразяване разпръсква светлинните лъчи в различни посоки. Удебелените рами се състоят от мрежа от кератинови нановлакна и разпръснати въздушни джобове. Това създава множество интерфейси, които могат да разсейват светлината, увеличавайки дифузното отражение на перата.
Разклоненията са разположени така, че да създават ефект, подобен на венециански щори, който допълнително увеличава площта на повърхността, тъй като лежи под най-добрия ъгъл за отразяване на светлината.
