Световните температури продължават да се покачват заради постоянно ускоряващите се климатични промени. Според ново изследване, публикувано в Geophysical Research Letters, една промяна в началото и края на сезоните би могла да окаже пагубни последствия върху земеделието, екологията и човешкото здраве. На базата на своя анализ учените предричат, че ако не се вземат конкретни и бързи мерки за намаляването на парниковите газове, то до края на този век летата биха могли да траят цели 6 месеца, а зимите – по-малко от 2.
Изследователите са проучили промените в продължителността на сезоните с помощта на исторически данни за климата от 1952 до 2011, свързани със Северното полукълбо.
В рамките на проучвания период продължителността на лятото е нараснала от 78 на 95 дни, докато всички останали сезони са се скъсили. ОТ 1952 до 2011 зимата е намаляла от 76 на 73, а есента – от 87 на 82 дни. Що се отнася до пролетта – вместо 124 дни, тя е паднала до 115.
„Заради глобалното затопляне летата стават все по-дълги и по-горещи, докато зимите – по-кратки и по-топли – обяснява един от авторите на проучването Юпинг Гуан. – Множество проучвания вече показаха, че променящите се сезони оказват сериозен риск както върху околната среда, така и върху здравето.“ Така например по-дългите лета най-вероятно ще удължат и сезона на полените, а това от своя страна би могло да изостри и алергиите.
Докато тези стойности са усреднени за цялото Северно полукълбо, някои определени региони ще бъдат значително по-сериозно засегнати от промените в сезоните. Според авторите на проучването тенденцията към по-дълги лета се наблюдава най-силно както в Средиземноморието, така и в Тибетското плато.
Източник: Wang et al 2020/Geophysical Research Letters/AGU.
С помощта на поредица от вече наложени климатични модели учените успяват да покажат и как биха се развили нещата в зависимост от това какви усилия положим за овладяването на ситуацията. Ако продължим да не правим нищо, „ до края на века пролетта и лятото ще започват с един месец по-рано, отколкото през 2011“. Есента и зимата ще започват с месец по-късно, което означава, че през 2100 ще ни очакват почти половингодишно лято и по-малко от два месеца зима.
Ако този сценарий се сбъдне, последствията ще бъдат изключително сериозни и всеобхватни. Сушите и горските пожари заради по-дългите топлинни вълни ще се увеличат драстично. Междувременно по-късите и топли зими ще доведат до по-чести бури и потенциално до загубата на повече човешки животи.
Промяната в продължителността на сезоните ще окаже сериозен ефект и върху земеделието – посевите ще покълват по грешно време например. Екологичните системи ще колабират, ако животните и растенията не успеят да се синхронизират годишните цикли помежду си.
За щастие, в момента съществуват множество инициативи, които се опитват да предотвратят този сценарий. Така например целта е да поддържаме световните температури в рамките на до 2 градуса над преиндустриалните нива.
Източник: IFLScience
