Британски еколози са установили, че над 60 процента от компостируемата и биоразградимата пластмаса всъщност не се разгражда, когато бъде поставена в компостни ями и сметища. Всички тези полимери попадат в почвите и подпочвените води, пишат изследователите в статия, публикувана в сп. Frontiers in Sustainability.
"Осигурихме си подкрепата на над 9000 души във Великобритания, за да оценим доколко компостируемата и биоразградимата пластмаса се рециклира у дома. Наблюденията ни показаха, че по-голямата част от тези материали не се разлагат напълно при компостирането им", пишат изследователите.
Всяка година приблизително 300 милиона тона пластмасови отпадъци се озовават в отпадните води и на сметищата, като по-голямата част от тях не се разграждат от микроби и остават почти недокоснати в продължение на десетки и дори стотици години. Поради тази причина еколозите и океанографите често наричат шеговито последния половин век "пластмасовата ера" заради огромното количество полимерни микрофрагменти в Световния океан.
Понастоящем химици и инженер-технолози се опитват да се преборят с проблема с помощта на различни форми на биоразградима и компостируема пластмаса. Подобни полимерни продукти, според разработилите ги, почти напълно се разлагат в компостни ями или сметища, така че причиняват минимални щети на околната среда и човешкото здраве.
Нови предизвикателства при рециклирането на пластмаса
Екип от британски учени, ръководен от професор Марк Мидоуник от Университетския колеж в Лондон, решава да провери доколко се справят с тази задача съществуващите марки биоразградими и компостируеми пластмаси. За да получат подобна информация, учените се обръщат към 9700 души, живеещи във Великобритания.
Към доброволците е отправена молба да направят снимки на десетки торбички и други пластмасови изделия, които се намират в домовете им. Това помага на изследователите да определят колко често биоразградими и компостируеми пластмаси влизат в техните домакинства. Въз основа на събраната информация учените канят няколко доброволци да участват в експеримент за разграждане на пластмаса.
За целта еколозите отправят молба към участниците да изберат няколко биоразградими пластмасови изделия и да ги заровят в компостна яма. През следващите седмици и месеци изследователите и доброволците наблюдават промените в рециклируемата пластмаса и оценяват доколко тя се разгражда. При тези експерименти участниците са използвали както обикновени компостни ями, така и специални машини за домашно рециклиране на биоразградими материали, пише БТА. Последвалите наблюдения неочаквано са показали, че само 34 процента от изследваните пластмасови фрагменти са изчезнали напълно през месеците на експеримента. Останалите 66 процента са се разградили частично. Едва 11 процента от пластмасата са се превърнали в набор от малки, а не големи фрагменти.
Извършените експерименти поставят под съмнение възможността и целесъобразността на рециклирането на пластмаси в домашни условия, обобщават професор Мидоуник и колегите му.
