Първата по рода си глобална оценка на състоянието на сладководните мигриращи риби показва 76 % срив в популациите от 1970 г. насам. На челно място е Европа, където цифрата нараства до 93 %. Този шокиращ спад е пряк резултат от преграждането на речните легла чрез строежи на язовири, диги и водноелектрически централи. Проучването, изготвено от Световния фонд за мигриращите риби, Лондонското зоологическо дружество, Международния съюз за опазване на дивата природа, WWF и благотворителната организация TNC, подчертава, че възстановяването на свободното течение на реките би донесло голям брой икономически ползи на местните общности.
 
Дунавският басейн не е изключение от общата статистика. Въпреки това в долното си течение – на границата между България и Румъния – реката все още пази последните оцелели в естествена среда популации на четири вида есетри в Европейския съюз. Освен че представляват част от историческото и природното наследство на Дунав, те също така показват какво е екологичното състоянние на водните екосистеми.
 
„През последния половин век рибните популации в Дунав понасят сериозни щети. Това се дължи както на прекомерния улов, замърсяването на водите и унищожаването на местообитанията им, така и на прекъсването на техните миграционни маршрути“, коментира Филип Пенчев, старши експерт в отдел „Води“ към WWF. „Затова чрез проекта „Свободен път за рибите по Дунав“ (MEASURES) ние от WWF се заехме с осигуряването на функциониращи екологични коридори за мигриращите риби, както и с възстановяването на популациите на два есетрови вида в реката.“
 
Сривът в популациите на мигриращите видове в Европа е част от тревожна регионална тенденция. Цели 60 % от реките, езерата и влажните зони на континента не са в добро състояние, което се отразява пряко върху качеството на водата, както и върху популациите на животинските видове, обитаващи съответните екосистеми, включително птици, бозайници и земноводни. Основна причина за това е огромният брой язовири, бентове и бариери.
 
По данни на природозащитната организация WWF именно Европа е континентът с най-много преградени реки и повече от 1 милион действащи бариери. Освен това еврепейските реки са наситени с над 20 000 активни водноелектрически централи, а други 8 000 са планирани за изграждане. Статистиката сочи, че над 90 % от всичките съществуващи и планирани ВЕЦ-ове в Европа са малки и генерират максимум 10 MW електроенергия. Ако всички замислени малки ВЕЦ-ове бъдат построени, техният принос към общото нетно производство на електроенертия би бил едва между 0.2 и 2 %.
 
„Спадът в популациите на мигриращите риби е тревожен показател за състоянието на нашите реки. Ако рибите не могат да се движат свободно поради наличието на прегради, то водата и наносите също няма да могат. А това води до увреждане на крайбрежните екосистеми и намалява капацитета ни за справяне с ефектите от климатичните промени“, обяснява Ева Ернандес, ръководител на инициативата на WWF „Живи реки“.
 
Свободно течащите реки означават и големи икономически ползи за местното население. Опазената природа може да насърчи търговския и спортния риболов. А дестинациите, развиващи този туризъм, трябва да осигурят на посетителите също места за настаняване, храна, както и възможности за забавление под открито небе като гребане и т.н.
 
Оттук накъде?
 
Чрез Стратегията на ЕС за биологичнното разнообразие и законодателството на ЕС за опазването на водите, Европа разполага с инструментите за справяне с катастрофалния спад в числеността на мигриращите риби. Заедно с това обаче е необходима и промяна в разбирането за ВЕЦ-овете, като се има предвид колосалният им брой на континента, както и тежките екологични последици от тях.
 
„Въздействието на ВЕЦ-овете върху реките и тяхното биоразнообразие е тревожно и е в рязък контраст със скромния им принос в енергетиката. Макар че секторът в никакъв случай не е единственият „виновник“ за спадът в сладководните популации, той е ключов двигател на този негативен процес, който се финансира от ЕС непропорционално на ползите от него“, коментира Клер Бафе от офиса на WWF за европейски политики. „Затова WWF призовава ЕС да спре до подкрепя изграждането на допълнителни централи и да инвестира в премахването на съществуващите вече бариери“.
 
Сривът в популациите на мигриращите риби е в съответствие с общия колапс, наблюдаван при сладководните гръбначни видове. Според доклада на WWF „Жива планета“ става въпрос за намаляване броя на популациите с 83 % от 1970 г. насам, което е по-бързо от спада в числеността на която и да е група от сухоземни и морски видове.