Домакинството на България може да подобри регионалните климатични инициативи, да послужи като катализатор за местни и регионални инициативи за климата, да повиши обществената осведоменост и да повлияе на политиката чрез пряко взаимодействие с глобални експерти. 

Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC) обединява хиляди учени от цял ​​свят, които доброволно участват като автори, сътрудници и рецензенти, за да предоставят цялостни оценки на изменението на климата. Домакинството на България на сесията на панела между 27 юли и 2 август може да подобри регионалните климатични инициативи, да послужи като катализатор за местни и регионални инициативи за климата, да повиши обществената осведоменост и да повлияе на политиката чрез пряко взаимодействие с глобални експерти. Да станеш автор на IPCC включва строг процес на номиниране и подбор, като се набляга на експертен опит, разнообразие и ангажираност. IPCC предоставя критични насоки в глобалните усилия за борба с изменението на климата като използва интердисциплинарно сътрудничество, приобщаване, технологичен напредък и ефективни комуникационни стратегии.

Как работи IPCC – роля и мисия

Междуправителствен панел по изменение на климата (IPCC – Intergovernmental Panel on Climate Change) е създаден през 1988 г. от Световната метеорологична организация (СМО) и Програмата на ООН по околна среда с цел на експертно, правителствено ниво да се оценява цялата налична научна, техническа и социално-икономическа информация, свързана с климатичните промени, уязвимостта на екосистемите, възможните мерки за адаптация и смекчаване на последствията от такива промени. През 35-те години на своето съществуване, IPCC е изготвил и представил на политическите ръководители (policy makers), заинтересованите международни държавни и частни институции и широката световна общественост строга и балансирана информация чрез голям брой оценки, анализи и технически документи, като те задължително са базирани само и единствено върху официално публикувана и достоверна информация. 

IPCC изготвя изчерпателни доклади за оценка приблизително на всеки 5 – 7 години, които обобщават състоянието на знанията за изменението на климата. Тези доклади са от решаващо значение за информиране на международните преговори и политики в областта на климата.

От създаването си през 1988 г. до момента IPCC е публикувал шест Оценъчни доклада, които са най-изчерпателните научни доклади в света за промените в климата. Публикувани са и доклади за методологията им, технически въпроси, както и специални въпроси, свързани с конкретен научен проблем. IPCC е разработил и периодично развива и усъвършенства “Методика за инвентаризация на парникови газове” (IPCC Guidelines for National Greenhouse Gas Inventories), “Насоки за разработване на националните съобщения по климата”, “Ръководства за формата и съдържанието на националните планове за действие за смекчаване на климатичните промени” и редица други методики, ръководства и помощни материали, които страните ползват за изпълнение на задълженията си по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (РКОНИК). С оглед осигуряване в максимална степен на достоверност на изготвените анализи и оценки и направените изводи, същите стават официални само ако са приети на пленарни сесии на IPCC c пълен консенсус от представителите на участващите страни.

На 60-ата пленарна сесия в Истанбул през януари тази година беше решено IPCC да представи набор от доклади, оценяващи най-новата наука за изменението на климата по време на седмия цикъл на оценка. 

Правителствата се споразумяха да представят трите приноса на работните групи към Седмия доклад за оценка. Обобщаващият доклад за оценка ще бъде изготвен след приключването на докладите на работните групи и ще бъде публикуван до края на 2029 г.

Панелът реши учените да предоставят методологичен доклад за технологиите за отстраняване на въглероден диоксид, използването и съхранението на въглероден диоксид. В допълнение, ревизия на Техническите насоки на IPCC от 1994 г. относно въздействията и адаптацията, както и индикаторите за адаптация, показателите и насоките, ще бъдат разработени във връзка с доклада на Работна група II и ще бъдат публикувани като отделен продукт.

Хиляди учени от цял свят допринасят за работата на IPCC на доброволни начала като автори, сътрудници и рецензенти. Дейността на IPCC се ръководи от набор от принципи и процедури.

Защо сесията в България може да бъде добра възможност за климатичното движение и научната общност и публичния дебат по темата – какви възможности могат да се открият?

На сесията в София се предвижда да се обсъдят и одобрят два доклада, а именно: “Специален доклад за изменението на климата и градовете” и “Доклад за краткосрочните климатични фактори”.

Провеждането на събитие от такъв ранг в страната ни е 

„Признание за положените усилия, които несъмнено поставиха България на картата на глобалната климатична дипломация. Възможностите, свързани с домакинството на сесията на IPCC, са не само политически и на дипломатическо ниво, но и на научно ниво по отношение на безценен обмен на опит и контакти Те дават добър шанс за по-тясно сътрудничество на българските учени от НИМХ, БАН и университетите и помагат да се разбере къде протичат всички процеси, свързани със зелените. Начало на сделката – започват от докладите на IPCC“

Юлиян Попов, бивш министър на МОСВ

Насоките и възможностите за България са в няколко области

Стратегическо местоположение за глобална ангажираност – домакинството на 61-ата сесия на IPCC в България предоставя стратегическа възможност за ангажиране с Източна Европа, регион, който все повече признава значението на справянето с изменението на климата. Той позволява включването на регионални перспективи и предизвикателства, като насърчава по-всеобхватен глобален диалог.

Укрепване на регионалните инициативи за климата – сесията може да послужи като катализатор за местни и регионални инициативи за климата, насърчавайки сътрудничеството между правителства, НПО и научни институции. Той подчертава ангажимента на България за действия в областта на климата и насърчава другите страни в региона да подобрят своите политики и практики в областта на климата.

Обществена ангажираност и осведоменост – домакинството на сесия на IPCC повишава обществената осведоменост за проблемите на изменението на климата и значението на научните изследвания при изготвянето на политики. Това е и възможност на местните общности, студенти и широката общественост да се ангажират с глобални експерти, насърчавайки по-голямо разбиране и ангажираност към действията в областта на климата.

Представяне на научен принос – българските учени и институции могат да покажат своите изследвания и принос към глобалната климатична общност. Тази видимост може да вдъхнови повече местни учени да участват в международни усилия и да си сътрудничат в авангардни изследвания на климата.

Политическо влияние – сесията предоставя платформа за политиците да се ангажират директно с водещи учени по климата. Това взаимодействие може да подобри интегрирането на научни открития в национални и регионални политики за климата, насърчавайки вземането на решения, основани на доказателства.

Как да станеш автор на IPCC?

Авторите се номинират от правителства и организации-наблюдатели, включително университети, изследователски институции и неправителствени организации. Секретариатът на IPCC привлича номинации, обикновено чрез покана за автори, изпратена до страните членки и организациите наблюдатели.

Има няколко основни критерия за подбор:

  • Експертиза: Авторите се избират въз основа на техния опит в съответните области на науката за климата, въздействията, адаптирането и смекчаването.
  • Разнообразие: IPCC има за цел да включва автори от широк спектър от географски региони, осигурявайки разнообразни гледни точки и бази от знания.
  • Баланс между половете: Полагат се усилия за постигане на баланс между половете сред авторите.

Освен това съществуват и различни видове автори:

  • Координиращи водещи автори (CLA): Ръководят подготовката на отделни глави.
  • Водещи автори (LA): Отговорни за писането и преработването на конкретни раздели или глави.
  • Допринасящи автори (CA): Осигуряват специфични знания или опит в подкрепа на работата на CLA и LA.

Изискванията за включване са по два основни критерия

  • Научни квалификации: Авторите трябва да имат значителен и доказан опит в своята област, обикновено демонстриран чрез рецензирани публикации, научни приноси и изследователски опит.
  • Ангажимент: Участието в IPCC включва значителен ангажимент за време, включително присъствие на срещи, изготвяне на раздели и преглед на приноси от други автори.

На 5 август от 10.00 ч. ще се проведе онлайн събитието “Как се става автор на IPCC?”. Събитието е организирано от Министерство на околната среда и водите и е част от съпътстващата програма по време на домакинството на 61-ата сесия на IPCC. Представянето е предназначено за български учени, като основните теми, които ще бъдат разгледани са как се става автор на IPCC, какви са изискванията за участие и защо е важно за IPCC учени от България и Източна Европа да участват в работата на Панела.

Този и много други въпроси ще бъдат обсъдени по време на това онлайн събитие с представители на IPCC и заместник-председателя на IPCC г-жа Диана Урге-Форзац. Линк за регистрация за събитието. 

Какво е било българското участие в IPCC до момента?

В периода 2011 – 2017 г. няколко български учени са били номинирани и са участвали в работни групи на IPCC. За съжаление, няма информация за вида и резултатите от тяхното участие, поради което не е възможно да оценим техния принос в дейността на съответната работна група. В периода 2011 – 2017 г. следните български учени са били номинирани и са участвали в работни групи на IPCC:

  • Доц. Д-р Любка Пашова – департамент “Геодезия” на Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН. В своята биография тя е представила информация за участието си в редица изследователски и приложни проекти, в това число и международни. Има богат списък с публикации – над 110 бр., цитирания – над 120. 
  • Георги Карл Хибаум – Институт по биоразнообразие и екосистеми към БАН, участвал в редица изследователски проекти, включително и международни, свързани с опазване на биоразнообразието, управление и организация на защитени зони.
  • Проф. д-р Дилянка Безлова от Лесотехническия университет в София, изявен специалист в областта на устройство на защитени гори и територии, с 69 публикации в различни списания, и с импакт фактор, участвала в редица национални, регионални и международни научни форуми.
  • Проф. д-р Таня Маринова – НИМХ, БАН – метеоролог, климатолог с повече от 100 цитирания в престижни международни издания. Осъществява ръководство, организация и участие като основен изпълнител във всички дейности, свързани с метеорологичните бази данни на НИМХ-БАН, които се създават, поддържат и развиват в департамент “Климатология и агрометеорология”. 

Каква е структурата на IPCC?

Пленарното заседание на IPCC е съставено от представители на правителствата-членки. То се събира, за да одобри и приеме основни доклади и решения. IPCC има и три работни групи: Работна група I: „Физическата научна основа на изменението на климата“; Работна група II: „Влияния от изменението на климата, адаптация и уязвимост“; Работна група III: „Смекчаване на изменението на климата“.

Освен това има и работна група за национални инвентаризации на парникови газове (TFI) TFI, която разработва насоки за измерване и докладване на емисии и поглъщания на парникови газове. Има и звена за техническа поддръжка (TSU). Отделно съществува и бюрото на IPCC, което е избрано от пленарната зала и предоставя насоки на групата и помага за надзора на нейната работа. За разглеждане на конкретна тема или въпрос могат да бъдат създадени допълнителни работни групи и ръководни групи за ограничен или по-дълъг период. Такъв един пример е Работната група за подкрепа на данни и сценарии за анализ на въздействието и климата (TGICA).

Какъв е процесът на преглед на докладите? 

Докладите на IPCC преминават през многоетапен процес на преглед. По време на първия преглед проектите на първия ред се разпространяват широко сред независими експерти по целия свят, които имат значителен опит и/или публикации в определени области на доклада, както и до експерти, номинирани по-рано от правителства и участващи организации. Тези, които не са избрани да служат като водещ автор или редактор на преглед за даден доклад, традиционно служат като експертен рецензент за конкретния доклад. По време на втория преглед от правителството и експерти, чернови от втори ред и първи проект на резюмето за политиците се разпространяват чрез националните координатори до всички правителства, всички автори, рецензенти, участващи в предишния експертен преглед, и други експерти, които се регистрират за прегледа. Хиляди учени от цял свят участват в процеса на преглед на IPCC като експертни рецензенти.

Организациите наблюдатели имат възможността да включат свои експерти в етапите на експертния преглед. Такива експерти предоставят прегледи от свое име и не представляват тези организации наблюдатели.

Какви са част от предизвикателствата пред панела?

Първото предизвикателство е, че обемът на научната литература за изменението на климата е огромен. Синтезирането на това огромно количество данни в изчерпателни доклади за оценка изисква щателно внимание към детайлите и дълбоко разбиране на различни научни дисциплини. Тази сложност може да бъде пречка за участие, особено за учени с ранна кариера или за тези с ограничени ресурси.

Второто предизвикателство е, че IPCC разчита в голяма степен на доброволно участие на учени. Този модел, макар и да насърчава духа на сътрудничество и ангажираност, също така поставя значителни изисквания към времето и ресурсите на сътрудниците. Балансирането на тези доброволни ангажименти с професионалните отговорности може да бъде предизвикателство, което потенциално ограничава разнообразието и приобщаването на групата.

От друга страна, превеждането на сложни научни открития на език, който е достъпен и приложим за политиците и широката общественост, е значително предизвикателство. Неразбиране или прекалено опростяване може да доведе до недоразумения или неправилно информирани политически решения. Осигуряването на точна и ефективна комуникация на науката е от решаващо значение за въздействието на IPCC.

И не на последно място, политическия и икономически натиск биха могли да бъдат предизвикателство. Науката за климата често е обвързана с политически и икономически интереси, които могат да повлияят на приемането и прилагането на докладите на IPCC. Учените могат да бъдат изправени пред натиск да съгласуват откритията си с конкретни програми, което може да подкопае обективността и почтеността на процеса на оценка.

Съществуват и редица други възможности

Интердисциплинарно сътрудничество – IPCC предоставя уникална платформа за интердисциплинарно сътрудничество, обединяващо експерти от различни области за справяне с многостранния характер на изменението на климата. Това сътрудничество насърчава иновациите и цялостното разбиране, повишавайки надеждността на отчетите.

Изграждане на капацитет и приобщаване – засилването на участието на учени от развиващите се страни и слабо представените групи може да внесе различни гледни точки и системи от знания в процеса на оценяване. Инициативите за изграждане на капацитет, като семинари за обучение и подкрепа за финансиране, могат да дадат възможност на повече учени да дадат ефективен принос.

Технологичен напредък – напредъкът в анализите на данни, моделирането и комуникационните технологии предлагат нови инструменти за IPCC за подобряване на процеса на оценка. Използването на тези технологии може да подобри точността на климатичните прогнози, да рационализира синтеза на данни и да улесни по-ефективната комуникация на констатациите.

Ангажиране със заинтересованите страни – засилването на ангажираността с по-широк кръг от заинтересовани страни, включително местни общности, промишленост и неправителствени организации, може да повиши уместността и въздействието на докладите на IPCC. Участието на заинтересованите страни може да предостави ценни прозрения и да гарантира, че научните оценки са насочени към предизвикателствата и потребностите в реалния свят.

Усъвършенствани комуникационни стратегии – разработването на иновативни комуникационни стратегии, като интерактивни платформи, визуализации и обществени кампании, може да направи научните открития по-достъпни и ангажиращи. Ефективната комуникация може да преодолее пропастта между науката и политиката, като насърчи информираното вземане на решения и обществената подкрепа за действията в областта на климата.

Сесията на IPCC в България е значителна възможност за напредък в областта на климатичните науки, насърчаване на научното сътрудничество и ангажиране на обществеността в смислен диалог относно изменението на климата. Разбирането как работи IPCC, нейната структура и процесът, през който се преминава, за да станете автор, подчертава важността на това глобално усилие за справяне с едно от най-належащите предизвикателства на нашето време. Като обединява учени, политици и обществеността, IPCC продължава да играе решаваща роля в оформянето на реакцията на света към изменението на климата.

Автор: Райна Ангелова / Климатека

Райна Ангелова е завършила е магистърска програма в Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски“. Трудовата си биография започва като научен сътрудник в КНИППИ „Нипроруда“. Има две свидетелства за изобретения, от които едното е внедрено с голям икономически ефект в рудник „Елаците“. В периода 2010 – 2017 г. е Национален координатор към IPCC. Работила е като държавен експерт и началник отдел „Прилагане на европейската политика по изменение на климата“ към дирекция „Политика по изменение на климата“. Има специализация в Япония по „Енергийна ефективност за Централна и Източна Европа”. Била е преподавател към департамент „Наукa за земята и хората” в НБУ. Понастоящем е старши експерт „Енергия и климат“ към WWF България. 

В статията са използвани материали от: