Кръговата икономика като отговор на климатичните промени и техните последствия

Статията дискутира алтернативите и възможностите за борба с климатичните промени и техните последствия, формулирани и експериментирани от модела на кръговата икономика. Сравнителният анализ на циклите на живот на пластмасата, респективно в линейни и кръгови икономически модели, подчертава няколко основни заключения и очертава нови перспективи за устойчиво икономическо развитие, съобразени едновременно със всички аспекти – социален, икономически и опазване на околната среда.

Моделът на кръговата икономика е все по-често назоваван, едновременно от политици, академични среди, бизнес, професионални и граждански организации, като най-адекватен и най-ефикасен модел на икономическо функциониране, който може да предложи конкретни отговори и решения на предизвикателствата пред които съвременните общества са изправени днес. Предизвикателства като климатичните промени и техните последствия, и негативни ефекти върху околната среда (изчерпване, замърсяване, унищожаване на природните ресурси, загуба на биоразнообразието), за които са отговорни човешките дейности структурирани според логиката на доминиращия линеен икономически модел. През 2015 година Европейският съюз прие План за действие за кръговата икономика (Circular Economy Action Plan) с амбицията да стимулира и осигури условия, улесняващи постепенното трансформиране на икономическите отношения от линейни към кръгови модели. На национално ниво Нидерландия, Дания, Швеция, Финландия, Канада, Индонезия и редица други страни, формулираха дългосрочни стратегии за преход към кръгова икономика на отделни отрасли и сфери на дейности. Тенденцията се наблюдава и на локално, и градско ниво. Амстердам, Копенхаген, Лондон, Малмо, Ню Йорк са вече сред най-често цитираните примери на градове, които приемат все по-амбициозни планове за превръщането им в кръгови. Други, като шотландското градче Дънбар, което през 2008 г., въведе мащабен план за преминаване към модел „град с нулев отпадък“, и вече се афишира като такъв. Кръгова трансформация предвиждат, и/или вече са инициирали конкретни проекти, и няколко от големите световни компании като Дел, Патагония, Филипс, ИКЕА, Данон и други.

Първата употреба на термина „кръгова икономика“ най-често се асоциира с името на Уолтър Р. Стахел, швейцарски архитект, днес ръководител на Product-Life Institute. През 1982 г., в доклад до Европейската комисия, Уолтър Стахел и Женевиев Редай теоризират модел на икономика в кръгови цикли и изследват тяхното въздействие върху създаването на работни места, икономическата конкурентоспособност, спестяването на ресурси и предотвратяване на отпадъците. През 2007 г., след публикацията на проучването на агенцията McKinsey, терминът и концепцията за кръговата икономика става популярна и се анализира като възможен алтернативен икономически модел, осигуряващ едновременно устойчиво икономическо развитие и намаляване на вредните ефекти на човешката дейност върху климата и околната среда. През 2009 г. Елън Макартър (известна английска мореплавателка) основава Фондация “Елън Макартър” (EMF), която изцяло фокусирана върху образованието на тема кръгова икономика в целия свят.

Публикуваното през 2019 г., изследване на Фондация “Елън Макартър” прави много точен и конкретен прочит на потенциала на кръговата икономика в борбата с климатичните промени и техните последствия. Както знаем, в глобален мащаб, 55% от вредните емисии отговорни за затоплянето на атмосферата, са генерирани от производството и консумирането на енергия. Факт, който логично обоснована фокусирането на усилията, поне досега, върху енергийната ефективност и възобновяемата енергия. Безспорно, това е от решаващо значение и изцяло отговаря на логиката на кръговата икономика, но тези мерки остават извън спектъра останалите 45% вредни емисии, които идват от производството на автомобили, дрехи, храна и други продукти, които използваме всеки ден.

Фиг. 1: Completing the picture – Tаckling the overlooked emission, изт. Фондация “Елън Макартър”

Кръговата икономика може, паралелно, да допринесе за намаляване на емисиите чрез трансформиране на начина, по който произвеждаме и използваме продуктите и материалите.

За да илюстрира този потенциал, изследването демонстрира как прилагането на стратегии за кръгова икономика само в пет ключови области (цимент, алуминий, стомана, пластмаси и храни) могат да премахнат почти половината от емисиите генерирани от производството на стоки – 9,3 милиарда тона CO2e през 2050 г., което е еквивалентно на намаляване на текущите емисии от целия транспорт до нула.

Съществуват различни дефиниции на термина „кръгова икономика“, които взаимно се допълват. Тази на Фондация “Елън Макартър” е сред най-често цитираните и тя определя кръговата икономика като модел на структуриране на социално-икономическите отношения и дейности, който преплита три основни принципа (фиг. 2):

Първоначален дизайн и създаване на материали, продукти и услуги, които включват анализ на целия им жизнен цикъл с цел да се елиминира отпадъка и замърсяването,
Създаване на материали, продукти, услуги и бизнес модели, които позволяват и стимулират по-дългата употреба и запазване на стойност,
Регенерация на околната среда.

Фиг. 2: Основни принципи в кръговата икономика. Източник: Фондация “Елън Макартър”

Какво е кръгова икономика?

Независимо от формулировката, моделът и логиката на кръговата икономика (closing the loop), предлагат много ясна и приложима визия за цялостното структуриране на социално-икономическите отношения по начин, по който икономическите дейности не са заплаха за природата и хората, а се превръщат в неразделен, позитивен елемент от цялата екосистема като създават условия за регенеративно функциониране и генерират ползи за обществото, бизнеса и околната среда.

Линейна пластмасата

Сравнителният анализ на циклите на живот на пластмасата, респективно в линейния и кръговия икономически модел, илюстрира по много конкретен начин казаното по-горе и допринася за по-доброто разбиране.

Днес най-разпространените видове пластмаси представляват широка гама от синтетични или полусинтетични материали, които използват полимери, като основна съставка. Физическите и химическите характеристики на пластмасата я правят много адаптивен, лек, лесен за производство и, най-вече, евтин материал. Съществуват много различни типове пластмаса, категоризирани според техните основни свойства и качества, които на свой ред определят възможните приложения и употреби. Двете основни големи категории, термопластика и термореактора (или термосет), са използвани за характеризиране на полимери в зависимост от поведението им, когато са подложени на топлина. Основната разлика между термопластика и термореактора е, че термопластиката може да се разтопи във всякаква форма и да се използва повторно, докато терморегулаторите имат постоянна форма и не могат да бъдат рециклирани в нови форми от пластмаса.

Фиг. 3: Кръговратът на пластмасата; Седем кода за рециклиране. Източник: АТЛАС НА ПЛАСТМАСАТА 2019

Пластмасата влиза във фаза на масово производство и широка употреба от края на 50–те години, когато производство е около 1,5 милиона тона на година. Оттогава световната годишна продукция непрекъснато расте и достига 380 милиона тона за 2018г. Повече от половината от годишната продукция на пластмаса се използва за пакетиране, опаковане и производство на пластмасови предмети за еднократна употреба, тоест с най-къс живот, и следователно, генериращи много и бързо отпадъци. (Пакетиране и опаковане – 39,9%, Строителство – 19,8%, други (различни апарати, устройства, апаратура и т.н.) – 16,7%, Автомобили – 9,9%).

Днес пластмасата е навсякъде, като краен продукт или като съставна част и компонент на друг материал. Намираме я в текстила, в строителните материали и в почти всички предмети за ежедневна употреба.

До 80-те години рециклирането и изгарянето на пластмаса не е общоприета практика и следователно, всички излезли от употреба пластмасовите материали и продукти просто са изхвърляни. Процесът на разграждане на пластмасата отнема около 400 години, тоест цялото количество пластмаса, произведено от края на 50-те години, е все още някъде около нас. Днес на световно ниво, само около 9% от произведената пластмаса се рециклира, 12% се изгаря, а останалите 79% попадат директно в почвата, водата, живите организми и, логично, накрая в нашите чинии и организми.

Фиг. 4: В настоящето потоците от пластмасови материали са предимно линейни. Източник: Фондация „Елън Макартър“

Описаните дотук факти подсказват, че на всеки един отделен етап от живота си, в модела на линейната икономика, пластмасата произвежда негативни ефекти върху климата, околната среда и здравето на хората. Цикълът на живот на пластмасата започва с добива на необходимите ресурси за нейното производство, което включва нефтохимикали получени от изкопаеми горива като природен газ и нефт. Производството на материала пластмаса е процес, който консумира много енергия и отделя много вредни емисии в атмосферата. Превръщането на пластмасата в продукт също изисква енергия, вода и генерира отпадъци. Според Ocean Conservancy, всяка година, 8 милиона тона пластмаса завършват живота си в океаните и се причисляват към вече наличните 150 милиона тона боклук.

Замърсяването с пластмаса е екологична катастрофа

Петте плаващи „пластмасови континента“ са само видима част на айсберга. Ефектите в дългосрочен план върху екосистемата на микро и нано пластмасите все още не са добре познати и се изследват, но въпреки това, вече има много резултати и данни, които позволяват да се твърди, че пластмасата е проникнала трайно хранителната верига.

Фиг. 5: Невидима опасност – Възможни последствия за здравето от ежедневния контакт с хормонално активни вещества в пластмасите. Източник: АТЛАС НА ПЛАСТМАСАТА 2020

Микропластмаса е открита във 60% от всички видове птици, които живеят около вода и се хранят от водните обекти, а за рибите и другите обитатели на водния свят, процентът е още по-висок.

Транспортът, консумацията и замърсяването на околната среда след употреба на пластмасовите продукти и материали, превърнати в боклук, изхвърлян или изгарян, удължават списъка на негативните последствия. Пластмасата за еднократна употреба е примерът, който работи безотказно и подчертава слабите места на модела на линейната икономика. Свръхпроизводството, свръхупотребата и свръх бързата употреба на пластмаса, но без добре преценено, адаптирано и внедрено управление на фазата от живот на пластмасата, когато тя вече е излязла от употреба, е обречена заради вредите, които нанася на околната среда и на хората.

Социалният аспект от последствията от замърсяването с пластмаса допълва общата картина. Най-потърпевши са най-слабо развитите държави и най-уязвимите социални прослойки. Търговията с боклук на световно ниво, легална и/или нелегална, прави най-неподготвените и най-бедните страни последна дестинация на огромни количества пластмасов отпадък, който най-често е просто изхвърлен на открити сметища, а негативните санитарни, здравословни, социални и екологични последствия от тази концентрация на вредни отпадъци, вече не е необходимо да се демонстрират или доказват.

Пластмасата подчертава по много ясен начин вътрешните противоречия на линейния модел и обективната невъзможност той да продължава да функционира. Комбиниран с логиката на постоянен растеж, все повече производство и все повече консумация, довежда на генериране на все повече замърсяващ боклук и други вредни ефекти, които, в един определен момент, започват да имат негативни ефекти върху тези, които ги произвеждат.

Пластмасата в кръговата икономика

Противоположно на линейната икономика, в кръговия модел окончателното елиминиране на видовете пластмаси, които не могат системно и ефикасно да се рециклират, е крайна цел. Това означава, че фазата на първоначално създаване, тази на теоретичния и прототипния дизайн на един материал, продукт или услуга, т. нар. „upstream innovation“, е фундаментална. Тази първоначална фаза на концепция трябва да включва анализ и прецизен избор на ресурсите, които са необходими, според специфични критерии, които резюмират добре известния вече израз “рециклирай-употреби пак-поправи”, („reuse-recycle-repair“):

да могат да бъдат ефикасно рециклирани, тоест без никакъв отпадък, да не замърсяват и да не консумират много енергия;
да позволяват „втора употреба“, независимо дали в първоначалната си функция или превърнати в друг продукт или материал;
да създават условия за регенериране на околната среда.

Елиминирането изцяло от производствения процес на пластмасите, които не могат да се рециклират, ще даде конкретно позитивно отражение върху усилията за справяне с пластмасовия боклук и замърсяването на околната среда. Употребата на материали, които са рециклируеми и/или биоразградими, ще намали нуждата от нови природни ресурси, и така ще отговори, дори и частично, на серия от проблеми, свързани с техния добив и техните резерви, все по-малки, с вредните емисии, генерирани от тяхната обработка и преработка в продукти, транспорт, консумация и накрая – превърнати в боклук. Паралелно, всички тези процеси ще създават благоприятни условия за устойчива регенерацията на природата. На всеки етап от живота на пластмасата, в модела на кръговата икономика, тя ще произвежда чувствително по-малко вредни емисии, а вреден боклук просто няма да има, тъй като използваните веднъж материали и продукти ще се връщат в ресурси.

Цитираният доклад предлага и кратко представяне на 110 примера на успешни решения и функциониращи кръгови бизнес модели, които прилагат „upstream innovation“ в сферата на пластмасовите продукти и опаковки. Според анализаторите, бизнес и иновативният потенциал в тази сфера е толкова голям, че вече говорим за „нова икономика на пластмасата“ (New Plastic economy).

С други думи, единствено чрез системно и интегрално внедряване на модел, който включва предварителен анализ на целия жизнен цикъл на материалите, продуктите и услугите, каквото предлага кръговата икономика, може да промени траекторията на унищожителните икономически практики на линейния модел.

Борбата с климатичните промени и техните последствия изисква радикална промяна

Подобни сравнителни анализи, приложени на други сфери на дейности и индустрии (текстил, транспорт, строителство, земеделие и т.н.) стигат до същите заключенията. Линейният икономически модел и логика на функциониране, или business as usual,вече не са работещи модели и не отговарят на изискванията на глобалния контекст, в който се намираме. Без ефикасни политики за борба с климатичните промени и техните последствия, без мащабни стратегии за запазване и регенерация на ресурсите, енергиите, почвата и, глобално опазване на околната среда, задънената улица, в която води линейният икономически модел, вече отдавна не е само теоретична хипотеза. Ако наистина искаме да дадем шанс на записаните общи цели в Парижкото споразумение за ограничаване на повишението на средната температура на повърхността на Земята до 2°C, а по възможност и до 1,5°C до 2050 г., трябва радикална промяна. Внедряването на кръговата икономика и превръщането ѝ в устойчив и доминиращ модел на социални и икономически отношения, не е само въпрос на инфраструктура и пренаписване на „правилата на играта“. Необходима е радикална промяна в начина на мислене и поведение, както на индивидуално, така и на колективно ниво, във всяка една сфера на човешките дейности. Единствено цялостен подход, интегриращ трите основни аспекта на устойчивото развитие – социален, икономически и опазване на околната среда, може ефикасно да се справи с предизвикателствата на съвременната реалност.

Автор: Румяна Мишонова / Климатека

Румяна Мишонова е доктор по социология и експерт в областта на кръговата икономика и устойчивото развитие и климатичните промени. Дипломирана от Университета в Нант (Франция), днес Румяна е старши консултант по европейски проекти.

В публикацията са използвани материали от: