Мили и гушливи са прилагателни, които рядко изникват в съзнанието на човек, когато си помисли за гърмящи змии.
Но ново проучване на Университета Лома Линда край Сан Бернардино, Калифорния, може да промени това. То показва, че и отровните гърмящи змии, подобно на хората, се чувстват комфортно в близост до себеподобните си.
Оказва се, че благосъстоянието на змиите се подобрява, когато се вкопчат в своеобразна групова прегръдка с други себеподобни. Откритията оспорват схващането, че влечугите са самотни ловци, които не проявяват почти никакво сложно социално поведение.
Изследването е дело на Челси Мартин, докторант по биология в Лома Линда, и нейния научен ръководител Уилям Хейс, професор по земни и биологични науки.
Етологията, която изучава поведението на животните, отдавна е установила, че птиците и бозайниците, включително и хората, намират утеха във физическата близост със себеподобните си. Същото, изглежда, важи и за влечугите – те стават по-спокойни, сърдечният им ритъм се намалява, а стресът – се облекчава, казва Хейс.
"За съжаление на гърмящите змии и други нисши гръбначни и безгръбначни животни, ние рядко им отдаваме това признание", каза Хейс. „Хората искат просто да им отрежат главите". Всъщност обаче "животните са съзнателни, те са способни на емоции".
Идеята за изследването хрумва на Хейс в извънработно време, когато често е викан да се бори с гърмящи змии, уловени от собствениците на къщи в планините на Южна Калифорния.
Хейс казва, че обикновено слага уловената змия в кофа и я връща обратно в естествената ѝ среда. Обикновено ако е само, животното буйства яростно. Когато в кофата обаче има две или повече змии, нещата са далеч по-спокойни.
Този успокояващ ефект, който настъпва, когато съществата се намират в непосредствена близост до себеподобните си, се нарича социален буфер.
"Това ни подсказва, че когато са с друга змия, стресовата им реакция намалява", каза Мартин. "Подобно нещо никога не е установявано при влечуги. А това е нещо, което хората правят.“
За да измери нивата на стрес при змиите, Мартин използва уред за измерване на сърдечния ритъм, предназначен за хора.
"Това ни позволява да разберем, че ние, хората, не сме толкова различни от тези змии", казва Мартин. "Те правят нещо, което и ние."
Изследването е публикувано във Frontiers in Ethology.
