Случвало ли ви се е да излезете от къщи в топъл летен ден или в особено студен и сух зимен следобед и да си кажете, че мирише на дъжд? Очевидно не всеки е способен да надушва наближаващото лошо време – съответно има ли научна обосновка за това или в случая говорим за поредния мит?

Твърдението, че хората могат да усетят миризмата на прииждащия дъжд, е поляризиращо. Един бърз поглед към социалните мрежи ще ни убеди, че има такива, които са категорични в способността си да надушват дъжда, докато други са далеч по-скептични. Но независимо дали вярвате или не, има някои доказателства в подкрепа на тези твърдения. Всъщност има няколко фактора, които допринасят за това, че предстоящият дъжд може да бъде надушен, като най-значимият от тях е свързан с петикора.

Думата произлиза от гръцките πέτρα – „камък“ и ἰχώρ – „ихор“ (течността, която тече във вените на боговете от гръцката митология). Тя описва онзи познат и особено приятен аромат, който се отделя от земята след обилен дъжд (особено след дълъг период на засушаване). Терминът е въведен през 1964 г. от двама австралийски изследователи, Изабел Джой Беър и Ричард Томас, за статия в списание „Нейчър“.

За много хора петикорът е една от най-любимите и миризми. Дълго време обаче никой не бе напълно сигурен защо го намираме за толкова приятен. Чак през 2020 г. пък екип от учени установява, че миризмата е особено привлекателна и за други животни.

Причината за това е, че често срещаната почвена бактерия Streptomyces произвежда съединение, наречено геосмин. Именно миризмата на геосмин ни привлича толкова силно. Всъщност човешкият нос е толкова добър в откриването на следи от това съединение, че превъзхожда способността на акулите да усещат кръвта във водата. Бактериите произвеждат геосмин, за да привличат насекоми и други безгръбначни, но също и по-големи животни - които се покриват със спорите им и след това ги разпръскват на по-големи разстояния.

Съответно когато вали (както изследователи показаха през 2015 г.) водните капки се удрят в повърхността и впоследствие се изравняват, което от своя страна образува джобове с въздух в порите на почвата. След това тези джобове се изплъзват от водата и по същество се превръщат в малки аерозоли. При този процес те отнасят със себе си следи от всичко, което е било на земята, което включва геосмин, който след това може да бъде издухан от въздуха и пренесен на големи разстояния - дори на километри пред самите дъждовни облаци. Вероятно хората, които твърдят, че могат да подушат миризмата на прииждащия дъжд, усещат именно тези аерозолни частици. Този феномен може да обясни и защо са открити бактерии високо в атмосферата.

Друг фактор, допринасящ за миризмата на приближаващ дъжд, е наличието на озон във вятъра. Този специфичен химикал има по-сладък аромат от петикора, който принципно е „по-земен“.

Озонът е съставен от три кислородни атома и получава името си от гръцкия глагол ὄζειν, който означава "мириша". Той е естествено срещащ се газ, но може да се образува и от изкуствени торове или други замърсители. Може да се получи от електрически заряд - било то удар от мълния или изкуствен източник - който отделя азота в атмосферата от кислородните молекули. Някои от тези молекули се рекомбинират, за да образуват азотен оксид, който понякога може да се превърне в озон, след като реагира с други химикали в атмосферата.

Мирисът на озон във въздуха може да покаже, че наближава силен дъжд, тъй като при спускане на гръмотевична буря озонът се изпраща на нивото на земята, където може да бъде открит от хората.

Така че следващия път, когато излезете навън и усетите миризмата на нещо влажно и приятно, вземете си чадъра за всеки случай.

Източник: IFLScience