Малка мечка? Звучи като оксиморон. Но всъщност съществува такова чудо – малайската мечка е най-дребната сред мечките. Тя достига височина до 120-130 см и тегло до 60 кг.
Характерен и разпознаваем белег у нея е жълтеникавото петно върху гърдите й с форма на полумесец на фона на черна или кафява козина. Затова я наричат още „Слънчевата мечка“.
Малайската слънчева мечка обитава дъждовни гори и мусонни гори в тропическия пояс, предимно в Индонезия, Малайзия и Бирма.
Тъй като не е много тежка, когато търси храна, тя се катери високо в короните на дърветата, където открива плодове, насекоми, птичи, яйца и мед. Езикът й е дълъг цели 25 см и това допълнително й помага да достигне желаните лакомства през процепи и хралупи.
Обичайните и местообиталища са все по-ограничени заради напредването на процесите по изсичане на дъждовните гори. Освен това често е обект на преследване от бракониери или от други преследвачи, тъй като от органите й се извличат ценни вещества, използвани от традиционната китайска медицина.
