Според ново проучване на строителни инженери и учени в областта на земните системи от Калифорнийския университет, Дейвис и Станфордския университет, строителните материали като бетон и пластмаса имат потенциала да задържат милиарди тонове въглероден диоксид. Проучването, публикувано на 10 януари в Science, показва, че в съчетание с мерки за декарбонизация на икономиката, съхраняването на CO2 в сградите може да помогне на света да постигне целите за намаляване на емисиите на парникови газове.
„Потенциалът е доста голям“, казва Елизабет Ван Ройен, която ръководи проучването като дипломант в Калифорнийския университет в Дейвис.
Целта на улавянето на въглероден диоксид е да се вземе от мястото, където се произвежда, или от атмосферата, да се преобразува в стабилна форма и да се съхранява далеч от атмосферата, където не може да допринесе за изменението на климата. Предложените схеми включват инжектиране на въглерод под земята или съхраняването му в дълбоките слоеве на океана. Тези подходи са свързани както с практически предизвикателства, така и с рискове за околната среда.
„Ами ако вместо това можем да използваме материали, които вече произвеждаме в големи количества, за да съхраняваме въглерод?“ казва Ван Ройен.
В сътрудничество със Саби Милър, доцент по гражданско и екологично инженерство в Калифорнийския университет в Дейвис, и Стив Дейвис от Станфордския университет Ван Ройен изчислява потенциала за съхранение на въглерод в широк спектър от широко разпространени строителни материали, включително бетон (цимент и инертни материали), асфалт, пластмаси, дърво и тухли.
Всяка година в света се произвеждат повече от 30 милиарда тона конвенционални версии на тези материали.
Потенциалът на бетона
Проучените подходи за съхраняване на въглерод включват добавяне на биовъглен (произведен чрез нагряване на отпадъчна биомаса) в бетона; използване на изкуствени скали, които могат да бъдат „натоварени“ с въглерод, като агрегат за бетон и асфалт; пластмаси и асфалтови свързващи вещества на базата на биомаса, а не на изкопаеми петролни източници; и включване на влакна от биомаса в тухлите. Тези технологии са на различни етапи на готовност, като някои от тях все още се изследват в лабораторни условия (или са все още в пилотна фаза), а други вече са на разположение за внедряване.
Изследователите установяват, че макар и пластмасите на биологична основа да могат да поемат най-голямо количество въглерод, далеч най-голям потенциал за съхранение на въглерод има използването на карбонизирани агрегати за производство на бетон. Това е така, защото бетонът е най-популярният строителен материал в света: Всяка година се произвеждат над 20 милиарда тона.
„Ако се окаже възможно, малко бетонно хранилище може да бъде много полезно“, казва Милър. Екипът изчислява, че ако 10 % от световното производство на бетонни инертни материали може да бъде карбонизирано, това ще поеме един гигатон CO2.
Суровините за тези нови процеси за производство на строителни материали са предимно отпадъчни материали с ниска стойност, като например биомаса, каза Ван Ройен. Прилагането на тези нови процеси ще повиши тяхната стойност, като създаде икономическо развитие и насърчи кръговата икономика, казва тя.
Необходими са някои технологични разработки, особено в случаите, когато трябва да се валидират характеристиките на материалите и потенциалът за нетно съхранение на отделните производствени методи. Много от тези технологии обаче просто чакат да влязат в употреба, казва Милър.
Източник: EurekAlert
