В повечето екосистеми (с едно доста впечатляващо изключение) има място само за един голям хищник. Ето защо не е особено изненадващо, че възходът на тиранозаврите е довел до изчезването на други големи месоядни животни. Сега обаче изследване, публикувано в Canadian Journal of Earth Science, твърди, че там, където тиранозаврите са господствали, дори и средно големите месоядни не са имали шанс. Модерният еквивалент на това би бил следният – леопарди, хиени и чакали да не могат да съжителстват с лъвове. В сравнение със съвременния цар на животните, тиранозавърът наистина е бил тиранин.
Някои палеонтолози забелязват сериозен спад на разнообразието на средно големи хищници във всички среди, доминирани от тиранозаври. В контекста на периода креда, средно голям означава месоядно животни, което, когато достигне зрялост, тежи между 50 и 1000 кг. Това прави белите мечки, най-големите живи земни живи хищници, средно големи, докато всеки вид тиранозавър е бил голям (над 1000 кг). Наистина креда е бил периодът на гиганти.
Д-р Томас Холц от Университета на Мериленд решава да проучи тази доста очевидна тенденция и достига до заключението, че впечатлението, с което неговите колеги са останали, е вярно. „По-рано в историята на динозаврите в повечето общества е имало различни видове месоядни с различни размери – от малки (с размера на лисица) до редките гиганти – обяснява Холц. – Тогава, преди 95 и 80 години, нещо се е случило – забелязва се сериозна промяна. Наистина големите месоядни, по-големи и от слон като тиранозаврите и техните родственици, се превръщат във водещи хищници, а средно големите хищници (месоядни с размер от леопард до бивол) или са изчезнали, или са се срещали рядко.“ Ако велосирапторите от „Джурасик парк“ наистина са се срещнали с Т-рекс, то това определено е щяло да бъде ново изживяване за тях.
Наблюденията на Холц не се ограничават единствено до Т-рекса – целият род tyrannosauridae е имал подобно влияние. Тиранозаврите обаче така и не достигат до Гондвана, където екосистемите са съставени от смесица от хищници с различни размери.
Западна Северна Америка по време на юрския период (долната част) е била изпълнена с ужасяващи хищници с най-различни размери. Когато тиранозавърът се е появил обаче, се е образувала огромна празнина. Източник: Tom Holtz/UMD
Същевременно при видовете, които са изпълнявали роля на плячка, не се наблюдава сходен спад на разнообразието.
Холц не намира за особено достоверна идеята, че тревопасните размери с определен размер са имали късмета да живеят десетки милиони години живот, необезпокояван от хищници, нито че възрастните тиранозаври биха могли да уловят подобни дребни „хапки“, дори и да искаха. Вместо това той е на мнение, че младите тиранозаври са запълвали екологичната ниша, която някога е била заемана от други видове.
Ако младите тиранозаври са били по-бързи и по-пъргави от своите напълно израснали събратя (а това изглежда наистина е било така), то един вид би могъл да осигурява храна както за средните, така и за големите хищници. Лъвовете не постъпват по този начин, тъй като те са колективни ловци, те не биха оставили малките да търсят храна самички.
Въпросът, на който Холц би искал да намери отговор е, дали младите тиранозаври са били толкова смъртоносни ловци, че са довели до изчезването на конкуренцията, или че средно големите месоядни са били изтребени от нещо друго и впоследствие подрастващият тиранозавър е запълнил празната ниша. За тази цел ще бъдат необходими още проучвания – особено на места, запазили образци в интервала между 95 и 80 млн. години, казва Холц.
Източник: IFLScience
