Изследователи в Антарктика се натъкнаха на скрита подводна екосистема от множество амфиподи на около 500 метра под повърхностния лед, на няколко километра от шелфовия ледник Рос.
Откритието е направено по случайност, след като сондата на екипа, включващ изследователи от Университета Виктория в Уелингтън, Националния институт по водни и атмосферни изследвания на Нова Зеландия (NIWA) и GNS, пада в антарктическа река – една от многото, която се намира под ледените гиганти на континента.
Новооткритата подводна екосистема се намира в мрежа от скрити сладководни езера и реки. Те не са тайна за учените, но същевременно са изключително трудно достъпни. Сега обаче специалистите успяват ад надникнат директно в тези подводни дълбини.
„Бяхме извършили експерименти в други части на шелфовия ледник и смятахме, че знаем какво да правим, но този път ни очакваше голяма изненада – казва проф. Крейг Стивънс, физически океанограф от NIWA. – За известен период от време си мислехме, че нещо не е наред с камерата, но впоследствие фокусът се подобри и забелязахме рояк членестоноги с размер около 5 мм.“
Кадър от находката. Източник: Крейг Стивънс / NIWA
На заснетите кадри се виждат подобни на скариди същества, шаващи напред-назад. Това са т.нар. мамарци (amphipoda) — разред висши ракообразни без твърда външна обвивка и обикновено странично сплеснати. Размерите им варират от милиметър до 34 cm (дълбоководният Alicella gigantea). Обитават предимно соленоводни басейни, но немалко от тях (около 20%) са регистрирани в сладководните басейни. В България са регистрирани 122 вида. На външен вид наподобяват скаридите. Сред отличителните им белези са три двойки коремни крачка и три двойки опашни крачка.
Крейг Стивънс коментира пред IFLScience, че заснетите същества едва ли са нови за науката. Въпреки това откритието повдига някои доста важни въпроси, свързани със съществуването им.
„Интересното в случая е откъде си набавят храна и защо наличието им варираше до такава степен през 10-те дни, през които ги наблюдавахме“, допълва той. Що се отнася до менюто на съществата, екипът извършва ДНК анализ на водата (т.нар. e-DNA или environmental DNA), за да установи с какво точно се хранят.
„Буквално подскачахме от радост, защото наличието на тези същества около оборудването ни показва, че тук очевидно се намира важна екосистема – продължава Стивънс. – Взехме със себе си проби от водата, които ще анализираме в лабораторията, за да проучим нейното ДНК и други характерни за нея свойства, за да видим какво я прави толкова уникална, тъй като това е нещо, което не бяхме забелязвали в останалите системи в района.“
Въпреки че откритието на тази подводна екосистема е било изненадващо, сама по себе си тя не е уникална – на Земята е пълно с подобни места (макар и повечето да са особено недостъпни).
„Почувствахме се така, сякаш сме първите, които влизат в един скрит свят. На повърхността на шелфовия лед се намира малка долина, която криволичи към крайбрежието […] – казва д-р Хюв Хорган, професор по геофизичина ледникология към Антарктическия изследователски център на Университета Виктория в Уелингтън. – Отдолу се крие пещера, наподобяваща катедрала, висока стотици метри и пълна с живот. Всичко това е скрито под просторния шелфов ледник. Експедицията бе изключително вълнуваща, тъй като ни предостави рядката възможност да изучим този тип среда. Оставихме на място инструменти, които би трябвало да ни предоставят данни години наред.“
Източник: IFLScience
