Късномиоценските находища на хипарионова фауна в страната, по които се работи, са седем. За откритите фосилизирани останки на животни разказа гл. ас. д-р Латинка Христова.
Тя бе един от тримата лектори, които се включиха в събитие в Националният природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН), посветено на отбелязването на 60-годишнината от основаването на Геолого-географския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Д-р Христова и останалите двама участници в серията научнопопулярни лекции на палеонтологични теми - д-р Пламен Андреев и магистър Владимир Николов, са възпитаници на Геолого-географския факултет.
Гл. ас. д-р Латинка Христова, която е специалист в отдел “Палеонтология и минералогия” на НПМ–БАН, разказа, че най-ранното находище, открито в нашата страна с по-богата фауна, а не единични находки, е в Несебър. По думите ѝ там са намерени уникални хипариони, които в европейски мащаб могат за в бъдеще да променят таксониката. Христова отбеляза още, че най-късният обект е Азмака. Това са комплексни обекти, в които може да има до 10 или повече находища, допълни тя.
Д-р Христова разказа за появата на хипарионите, които са дали името на този тип фауна, по нашите земи. Тя отбеляза, че хипарионите, които са трипръсти коне, измрели без да оставят потомци, са една малка част от представителите на конете в Северна Америка. Преди около 11 млн. години те навлизат в Стария свят, където не срещат конкуренция и преживяват своя тотален разцвет. Гл. ас. Христова разказа, че противно на писаното в някои учебници, съвременните коне не са техни наследници.
Хипарионовата фауна в нашия район, т. нар. балкано-иранска провинция, която обхваща териториите от Балканите, минава през Северното Черноморие, както и на юг през Турция стига чак до Афганистан, преди около 8-7 млн. години, е представлявала гористи савани с големи открити пространства. Горите са били по-плътни най-вече покрай реките. Сред често срещаните находки от онова време са останки от газели, малко фосили има от елени, а в някои от обектите са намерени и различни видове бобри. В Азмака е открита много добре запазена костенурка, каза още Христова.
От находище в Хаджидимово проф. Златозар Боев е описал един нов род и четири нови за науката видове птици, посочи още тя и разказа, че по принцип птиците трудно се запазват, тъй като костите им са кухи и крехки и много бързо се разрушава. По думите и в Хаджидимово находището наистина е уникално, защото освен дребните хищници, тук има запазени и птици. В същия обект е и една от най-добре запазените колекции от късномиоценски маймуни мезопитекос, пише БТА. Според нея сред най-впечатляващите за повечето хора животни от това време са хищниците и по-специално големите котки. Предполага се, че част от по-едрите котки по-скоро са били хищници, ловуващи от засади, като съвременните ягуар и леопард. Много малко от тях са били сравнително по-пъргави и са обитавали по-открити пространства. Към хищниците е имало голямо разнообразие на представителите на семейството на хиените. Тя отбеляза, че е имало и мечки, които са обитавали по-обраслите и затворени пространства.
Д-р Пламен Андреев, палеонтолог в Qujing Normal University в Китай разказа за работата си в екипа, намерил нови данни за най-старите челюстни гръбначни животни. Той говори за ранните доказателства за челюсти гръбначни риби, които изглеждат доста по-различно от съвременните представители на хрущялните и на костните водни обитатели. Андреев отбеляза, че основната част от материала, с който разполагат учените идва от периода девон и затова той е известен като епохата на рибите. Повечето от скелетите, които са намерени, са с тази възраст. Същевременно съвременните филогенетични реконструкции на тези групи показват, че те са се появили много по-рано, разказа ученият. Проблемът, според него, е, че доскоро не е имало фосилни доказателства за присъствието на тези животински групи от по-ранни периоди.
Андреев е част от научен екип в Китай, който в колаборация със специалисти от Бирмингам успява да намери материал, който за пръв път показва присъствието на някои от тези групи челюстни гръбначни риби в предходния на девон период - долен силур. Находките са от южната част на Китай. Това е ново разкритие, което беше направено през 2019 г., посочи Андреев и отбеляза, че възрастта на пробите е грубо около 440 млн. години. Процесът от намиране на фосилите до разтварянето на скалите и описването на образците стана много бързо - отне шест месеца, разказа д-р Андреев и добави, че това е 300-килограмова скала. Такова нещо не е правено досега, посочи той.
Според учения значението на тези останки е огромно. "Ние за първи път доказахме, че челюстни гръбначни риби са присъствали в долния силур. Тези открития показват, че най-вероятно челюстните риби са се появили за първи път през предходния на силур период - ордовик. Това беше работна хипотеза дълго време, но липсваха фосилните доказателства, за да може тя да се потвърди досега", каза още Андреев.
Магистър Владимир Николов, който е докторант на НПМ–БАН, разказа за значението и историята на изследванията на динозаврите в страната. Водещ на събитието бе гл. ас. д-р Дочо Дочев, палеонтолог в ГГФ на СУ.
