В Гренландия откриха светеща риба с естествен антифриз във вените
Учени, извършващи сондажи на голяма дълбочина в гренландски айсберг, откриха необикновено създание - риба-охлюв, в чиито вени тече светещ зелен антифриз, пише Live Science.
Изследователите отчетоха при младия пъстроцветен екземпляр от вида Liparis gibbus "най-високите нива на експресия" на антифризни протеини, за които някога е съобщавано.
Известно е, че антифризът помага за регулиране на температурата на автомобилния двигател в екстремни условия. Някои видове, живеещи в студени региони, са развили подобни защитни механизми в хода на еволюцията. Учени са установили, че рибите от Северния и Южния полюс са придобили подобни свойства независимо едни от други.
Полярните риби произвеждат специфични протеини, които след това попадат в кръвния поток. Въпросните протеини се прикрепват към повърхността на малки ледени кристали и забавят или предотвратяват превръщането им в по-големи и по-опасни кристали., допълва БТА.Този механизъм е жизненоважен за рибите, тъй като те, за разлика от някои студенокръвни влечуги и насекоми, не могат да оцелеят, ако течностите в тялото им замръзнат, обяснява съавторът на изследването Дейвид Грубер от Американския природонаучен музей.
Учените отбелязват, че откритата от тях риба-охлюв се отличава от родствениците си, тъй като свети в яркозелени и червени цветове. Това е първият случай на биолуминесценция при полярни риби, които са принудени да преживяват дълги периоди на тъмнина. Обикновено тази характеристика се наблюдава при тропическите видове.
Представителите на вида Liparis gibbus освен това се отличават с малкия си размер, но въпреки това са успели да се приспособят към една от най-студените среди на Земята. Тези риби-охлюви живеят в пукнатините на айсбергите.
По време на изследването учените са идентифицирали две различни семейства гени, кодиращи антифризните протеини. Това "поразително" ниво на естествена защита е позволило на вида да оцелее в гренландските айсберги.
Все още обаче не е ясно дали тази риба може да оцелее в бързо затоплящия се свят.
Изследването е публикувано в Evolutionary Bioinformatics.