Активното вещество силденафил, което откриваме във виаграта, би могло да се използва като потенциално лечение на рядко заболяване при кучетата, наречено мегахранопровод. При него хранопроводът се разширява и съответно губи способността си да доставя храна до стомаха.
Кучетата с мегахранопровод често развиват и други проблеми и много от тях трябва да бъдат приспани. Обикновено по време на хранене яденето регургирира (пасивен процес на връщане на несмляно хранително съдържание от стомаха към устната кухина), навлиза в белите дробове и предизвиква аспирационна пневмония. Според научно изследване, публикувано в American Journal of Veterinary Research, обаче същият принцип, който позволява на силденафилът да лекува еректилната дисфункция, помага и на кучетата.
Лекарството отпуска мускулите и позволява на долния хранопровод да се разтвори и да пропусне храната, а това от своя страна намалява риска от регургирация. Страничните ефекти са минимални и кучетата, лекувани със силденафил, наддават тегло през двете седмици на лечение.
„Ако прегледате [медицинската] литература, няма да откриете лекарство, което да контролира мегахранопровода. Силденафилът е първото, което таргетира тези механизми и намалява регургирацията. Това е голям пробив, тъй като именно тя убива тези кучета – казва д-р Джилиън Хейнс от Вашингтонския държавен университет и съавторка на проучването. – [Силденафилът] разтваря долния езофагеален сфинктер за период от 20 минути до 1 час, което работи добре при кучетата, защото искаме той да е отворен само когато се хранят.“
В проучването взимат участие 10 кучета. За период от 2 седмици те получават или плацебо, или силденафил. След това в продължение на седмица не приемат нищо. Накрая двете групи се разменят – за период от 2 седмици тази, която е получавала плацебо, минава на силденафил, и обратното. Собствениците им са натоварени със задачата да следят за епизоди на регургирация.
Учените не откриват съществена разлика при движението на храната при двете групи (чрез рентгенов анализ), но собствениците на 9 от 10 кучета твърдят, че периодите на регургирация намаляват през 2-те седмици, в които животинките приемат течен силденафил.
„В много от случаите собствениците успяват да разберат дали кучето им е на силденафил или не, тъй като [лекарството] работи – обяснява Хейнс. – Изглежда, че най-голям е ефектът при умерено засегнатите кучета, които регургирират често, но не прекомерно. Всъщност предписах силденафил на няколко от тези пациенти след края на изследването и днес те продължават да го приемат.“
При кучетата с по-остри симптоми обаче лекарството няма кой знае какъв ефект, тъй като то достига стомаха доста по-трудно.
Силденафилът вече се предписва на хора и кучета за лечение на повишено кръвно налягане в белите дробове. Най-вероятно този медикамент може да помогне и при много други медицински състояния (не само при мегахранопровод).
Източник: IFLScience
