Вълна от отпадъци заля и Министерството на околната среда и водите

Природозащитници настояха за въвеждане на депозитна система за всички бутилки в България като дългосрочно решение на замърсяването с еднократна пластмаса.Те заявиха позицията си със символична двуметрова вълна от отпадъци, която „заля“ входа на Министерството на околната среда и водите. Демонстрацията е организирана от „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ с подкрепата на Wind2Win и Tierra Verde, създали вълната.

Своеобразният протест срещу системното бездействие на институциите се случва скоро след като придошли реки на много места из страната изложиха на показ сериозния проблем с пластмасовите опаковки, които замърсяват всяко селско дере, крайпътна канавка, нестопанисвана земя, както и язовирите.

Един от най-забележителните случаи е „островът“ от отпадъци на река Искър в близост до Своге. Почистването на това плаващо сметище онагледява поговорката „след дъжд – качулка“. Трупаните незнайно колко дълго отпадъци по протежението на реката бяха отмити от придошлите води и намериха „бряг“ на стената на язовир „Своге“. Това наложи спешна среща между институциите, последвана от извънредно отпускане на сумата от 220 000 лв за почистване.

Подобни случки имаше в Бургаско и по река Струма, но почистването им не започна толкова бързо.

„Ситуацията е показателна за трайните недостатъци на действащата система за управление на отпадъците в България и в частност на разделното събиране на пластмасови отпадъци. Веднага след като снимките на острова от пластмаса на река Искър станаха популярни, много от възмутените казаха, че причината е единствено в хората, които хвърлят. Всъщност наблюдаваме как липсата или недостигът на контейнери за разделно събиране водят до ниски нива на рециклиране. А това е предпоставка за нерегламентирано изхвърляне или изгаряне на ценни рециклируеми суровини.“, казва Евгения Ташева от Екологично сдружения „За Земята“.

Преобладаващата част от отпадъците в плаващото сметище по р. Искър са пластмасови бутилки във всякакви размери. Същото се наблюдава и по Дунавските острови, където 80% от отпадъците са пластмасови бутилки[1]. Ситуацията в други големи и малки реки и водоеми из цялата страна е сходна. Имайки предвид, че пластмасовите бутилки от полиетилен терефталат (PET) са един от най-търсените материали за рециклиране, крайно необходимата реформа на системата следва да започне именно от пластмасовите бутилки. Още повече, 

новата европейска директива за ограничаване на еднократните пластмаси, която влиза в сила и у нас от юли 2021 г., задължава производителите да събират обратно 90% от бутилките, които пускат на пазара[2]. 

Решението, прилагано от все повече страни по света, е депозит върху всяка бутилка. Депозитът в случая представлява възстановяема парична сума в замяна на върната празна бутилка в магазин, както е при стъклените бутилки за бира. За да спре замърсяването на природната и градска среда с подобни отпадъци, депозитната система трябва да включва не само един вид стъклени бутилки, но всички размери и видове пластмасови, метални и стъклени опаковки за напитки.

Настояваме Министерството на околната среда и водите да почерпи от опита на над 10 европейски страни [3] и да въведе депозитна система за всички пластмасови бутилки. Това е желанието и на още над деветнадесет хиляди българи, които подкрепиха петицията „Повече море – по-малко пластмаса“ на екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България [4]. Депозитната система се препоръчва и от европейски политици на най-високо ниво като Франс Тимерманс [5], както и в обща позиция на двете най-големи асоциации на производителите на безалкохолни напитки в Европа [6].

bc3e11bc-7a43-4cd5-8b2d-a87a179e163d.jpg

Снимка: Иван Дончев/„Грийнпийс“ – България

Предимствата на депозита

- Депозитната система е ясна и лесна за използване: потребителите разбират смисъла на депозита за веднага, за разлика от цветните улични контейнери за разделно събиране.

- Депозитите водят до повече рециклиране: по-голямото количество и по-доброто качество на върнатите бутилки позволяват рециклирането им отново в бутилки, което е и едно от изискванията на новата директива за ограничаване на пластмасовите изделия за еднократна употреба. При опаковките с депозит вероятността да бъдат изхвърлени извън определените места е 10 пъти по-малка, отколкото при останалите опаковки, общото ниво на нерегламентирано замърсяване намалява наполовина, а броят неправилно изхвърлени бутилки намалява с 90%.[7]

- Депозитите са справедливи – поради неефективното разделно събиране голяма част от потенциално рециклируемите материали днес отиват в сметища и депа или се изгарят в циментови заводи и тецове. Това представлява загуба за икономиката и растящ разход за местните данъкоплатци, които покриват цената за разхищаването на тези потенциални вторични суровини чрез такса „Битови отпадъци“. Въвеждането на депозитна система не изисква разходи от държавата, а възстановява баланса между отговорността на производителите, потребителите и държавната и местна власт.

- Стимул за по-екологични опаковки – чрез системата за събирането на бутилки, която стимулира хората да ги връщат в магазините, заплащайки депозит, производителите поемат своята отговорност за опаковките, които произвеждат в много по-пълна степен, отколкото чрез цветните контейнери. Което следва да води към постепенното въвеждане на по-добри, по-трайни, годни за повторна употреба, рециклиране или компостиране опаковки.

- Обхватът на депозитните системи постоянно нараства –  такива действат в над 40 региона и държави по света [3], от които 10 са в Европа. До момента нито една от тези държави и региони не се е отказала от депозитната система, а все повече нови региони я въвеждат. В Литва депозитна система е въведена от 2016 г., а на път са още 11 страни и региони в Европа: Белгия, Ирландия, Словакия, Латвия, Нидерландия, Малта, Австрия, Румъния, Шотландия (Обединеното кралство), Каталуния (Испания) и дори Турция.

Бележки

[1] Анализ на замърсеността на Дунавските острови, попадащи на територията на

област Русе, с твърди отпадъци: https://td-prista.org/files/Analiz_otpadaci.pdf

[2]  Чл. 9, ал. 1б от Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда:  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32019L0904...

[3] https://www.reloopplatform.org/wp-content/uploads/2020/12/GDB-2020-Europ...

[4] https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1 

[5] [https://www.plasticsoupfoundation.org/en/2018/03/european-commissioner-f...

[6] https://www.unesda.eu/wp-content/uploads/2020/09/UNESDA-EFBW-joint-paper...

[7] https://tfn.scot/news/deposit-return-scheme-could-reduce-plastic-litter-...
Още снимки можете да намерите тук.