Учени твърдят, че традиционната ни представа за реката – един цбезкраен поток от вода – трябва да бъде преосмислена.

Една река не престава да бъде такава дори тогава, когато е пресъхнала. Тези криволичещи водни потоци не трябва да текат през цялата година, за да се облагодетелстват от нашето внимание и защита. Всъщност повечето от тях не го правят.

В ново проучване учени откриват, че най-малко 51 процента от всички реки на света престават да текат най-малко за един ден на година.

В по-студените климати реките могат и временно да замръзнат, а в по-топлите – да водата да се изпари и това да забави потока. В Австралия например 70 процента от реките не са непресъхващи.

Това е първият път, в който учени се опитват да картографират всички нецелогодишни водни потоци на света. Оказва се, че те са повсеместни.

Почти всяка речна мрежа на нашата планета включва канал, който периодично спира да тече – „от захранваните с хималайски сняг реки до периодично напълваните с вода сахарски уади“. За повече от половината от хората на света най-близката река или поток спира да тече в определен момент в годината.

„Нецелогодишните реки и потоци са изключително важни екосистеми и те са дом на множество разнообразни видове, които са се адаптирали към циклите на поява и отсъствие на вода – казва екологът Матис Месиджър от университета „Макгил“ в Канада. – Тези реки могат да предоставят ключови източници на вода и храна за хората и те играят важна роля в контролирането на качеството на водата. Но по-често те се управляват неправилно или изобщо се изключват от управленските действия и законите за опазване, тъй като просто се пренебрегват. "

Предишни проучвания установяват, че нецелогодишните реки обикновено се считат за по-малко ценни и по-малко достойни за опазване. Днес много от тях са неназовани и липсват на картите, но това не означава, че не са важни.

Непостоянните реки и ефимерните потоци се комбинират, за да създадат много по-големи водни пътища, които са основен източник на сладка вода по целия свят. Притоците в горните части на речните басейни подпомагат за улавянето на заливните води, презареждането на подпочвените води, намаляването на замърсяването и осигуряването на важни местообитания за флората и фауната, което прави периодите, в които текат, важен фактор в различни екологични дейности.

Пренебрегването им, казват изследователите, е грешка, особено във време на бързи климатични промени.

През последните 50 години глобалното затопляне и промените в земеползването спряха потока на все повече реки и потоци. Дори части от Нил в Египет, Инд в Азия, Хуанхъ в Китай и река Колорадо в Северна Америка вече преминават през моменти на прекъсвания и възобновявания на потока.

Глобалното разпределение на нецелогодишните реки. Източник: Messager et al., Nature, 2021

„Предвид продължаващата глобална промяна, очаква се все по-голяма част от глобалната речна мрежа да престане сезонно да тече през следващите десетилетия“, предупреждават авторите.

Местата, където засушаването се увеличава, са особено изложени на риск от намаляване на речния поток. Изследователите установяват, че 95% от реките и потоците вече са с прекъсвания в горещи и сухи региони като Индия, Северна Австралия и екваториална Африка.

Дори основното части на големи реки като река Нигер в Западна Африка и Годавари в Индия може да изсъхне при подходящи условия.

На фона на тези авторите призовават за промяна на парадигмата в изследванията и опазването на реките. Те казват, че трябва да включим нетрайни реки и потоци в нашите изследвания и да им осигурим същата защита, която и постоянно течащите реки получават.

Изследването е публикувано в Nature.