„Нашата констатация, че засиленото топене на арктическия морски лед вероятно е довело до значително охлаждане в Северна Европа в миналото на Земята, е тревожна“, казва Мохамед Езат от Центъра за полярни изследвания iC3, водещ автор на новото проучване. „Това ни напомня, че климатът на планетата е деликатен баланс, който лесно се нарушава от промени в температурата и ледената покривка.“
Очаква се от 2050 г. нататък в Северния ледовит океан да настъпят условия, при които да не може да се сформира лед.
По-рано този месец десетки учени в областта на климата предупредиха в отворено писмо, че изменението на климата поражда „сериозен риск от голяма промяна в океанската циркулация в Атлантическия океан [която] би имала опустошителни и необратими последици“.
Скандинавските морета, разположени между Гренландия и Норвегия, са ключов район за пренос на океанска топлина и оказват влияние върху метеорологичните модели далеч извън географските си граници.
В началото на последния междуледников период, преди повече от 100 000 години, глобалните температури са били по-високи от сегашните, обемът на ледовете е бил по-малък, а морското равнище - значително по-високо.
Сега изследователският екип на Мохамед Езат свързва затоплянето на климата и засиленото топене на арктическия морски лед през този период с промени в регионалната температура на морската повърхност и океанската циркулация.
С топенето на морския лед се променят солеността и плътността на водата и се нарушава нормалното движение на теченията, което води до промени в моделите на циркулация и разпределението на топлината в океана.
Той обяснява, че разбирането на динамиката на последния междуледников период е от решаващо значение. Миналите топли периоди в историята на Земята подчертават значението на механизмите за обратна връзка в климатичната система. Тъй като Арктика продължава да се затопля и морският лед намалява, могат да настъпят допълнителни промени в океанските течения и метеорологичните модели.
Изследователският екип на Езат използва комбинация от биологични, неорганични и органични геохимични маркери от седиментни ядра, взети от скандинавските морета. Тези ядра действат като капсули на времето, съхранявайки информация за миналите океански условия. Като анализира химическите характеристики на седиментите, екипът успява да реконструира миналите температури и нива на соленост на морската повърхност, източниците на приток на сладка вода и процесите на формиране на дълбоките води.
Мохамед Езат предупреждава, че много въпроси все още нямат отговор. „Можем да научим много от все още отворения въпрос за охлаждането на последния междуледников период в Норвежко море и потенциалните отговорни процеси“, казва той. „Надяваме се, че нашето изследване предоставя ориентир на специалистите по моделиране на климата да използват този период от време за по-добро ограничаване на въздействието на ледените промени върху регионалния и глобалния климат.“
Източник: EurekAlert
