Изследователи от университета в Базел в Швейцария, ръководени от Раел Марти, откриват, че гледането, усещането и докосването на истински кучета води до значително по-високи нива на активност в префронталния кортекс на мозъка. Изследването, публикувано на 5 октомври в PLOS ONE, показва, че тези ефекти остават дори тогава, когато кучетата вече не са около нас, но намаляват, когато са заменени от препарирано животно. Откритията могат да намерят приложение в клиничните терапии с животни.
Знаем, че взаимодействието с животни (в частност кучета) позволява на хората да се справят със стреса и депресията. Ето защо изследователите смятат, че ако познаваме по-добре свързаната с това мозъчна активност, бихме могли да създадем по-добри клинични терапии, в които да взимат участие и животни. Префронталният кортекс вероятно е особено важен, тъй като той спомага за регулирането и обработката на социалните и емоционалните интеракции.
В изследването активността на префронталния кортекс е измерена неинвазивно с помощта на технология за инфрачервено неврозаснемане, докато 19 мъже и жени наблюдават куче, облягат се към него или го галят. Всяко едно от тези условия е изпълнено и с Лео - препарирано животно, в чиято вътрешност са добавени и бутилки вода, които да паснат на температурата и теглото на кучето.
Резултатите показват, че префронталната мозъчна активност е най-висока, когато участниците си взаимодействат с истинските кучета, при това тогава, когато ги галят (т.е. най-интерактивното занимание). Друга ключова разлика е, че префронталната мозъчна активност се увеличава всеки път, когато хората си взаимодействат с истинското куче. Това не се наблюдава при последователни интеракции с Лео, което означава, че този отговор вероятно е свързан с фамилиарността или социалната връзка.
Според учените отглеждането на куче стимулира вниманието и повишава емоционалната активност. Необходими са допълнителни изследвания, за да се установи дали грижите за домашно куче могат да помогнат на пациенти със социоемоционални дефицити.
Изследването е публикувано в PLOS One.
