След броени дни Европейският парламент ще гласува как да изглежда новата Таксономия на горивата в ЕС. По последни данни Европа трябва да инвестира допълнителни 350 милиарда евро годишно до края на десетилетието, за да постигне целите си за климата, заложени за 2030 г. Въпреки това Европейската комисия предлага документът да класифицира газовата и ядрената енергия като устойчиви инвестиции.

Природозащитната организация WWF, наред с много други организации, компании и институции, се опасява, че това би могло да отклони милиарди евро от възобновяемите енергийни източници в посока към замърсяващи природата изкопаеми горива и скъпа ядрена енергия.

„Таксономията на ЕС е проектирана като наръчник за инвеститори – тя не забранява конкретни проекти и технологии, а  разяснява кои инвестиции са екологично устойчиви. Целта на Таксономията е да предпази европейските граждани, частните и публичните бюджети  от инвестиции, които не са устойчиви и застрашават дългосрочната енергийна сигурност, околната среда на Европа и глобалният климат. Таксономията би изпълнила предназначението си само ако стъпи върху научни данни и следва съветите на специалистите в сферата“, коментира Апостол Дянков, ръководител на програма „Климат и енергия“ във WWF.

 Войната в Украйна и кризата с цените на горивата поставят Таксономията на ЕС в изцяло нов контекст. Газът вече е символ на енергийна несигурност, а ядрената енергия крие геополитически рискове. WWF излага пет причини, поради които Европейският парламент трябва да отхвърли включването им в Таксономията на ЕС:

1) Риск от задълбочаване на зависимостта от внос на изкопаеми горива

ЕС цели да намали импорта си на изкопаеми горива от Русия с 2/3 до края на годината. През април резолюция на Европейския парламент призова за „незабавно пълно ембарго върху руския внос на петрол, въглища, ядрено гориво и газ“. В този смисъл Таксономията не следва да подкопава усилията на ЕС да сложи край на енергийната си зависимост като насочва инвестиции в нови газови централи, които само биха увеличили търсенето на суровината. Не бива да се насърчава и вноса на уран за нови и съществуващи ядрени централи, който да се транспортира по въздух до държавите-членки.

2) Решението не влияе на високите цени на енергията

Европейската централна банка установи, че цените на газа са били увеличени шесткратно през 2021 г. Наред с възобновяването на икономиката след пандемията, газът е ключов двигател на инфлационната криза. Включването му в таксономията на ЕС няма да помогне за справяне с нарастващите сметки за ток.  Днес цените на възобновяемите енергийни източници са далеч по-ниски от цените на газа. Оценките показват, че атомните електроцентрали отнемат период от 15-20 години между планирането и експлоатацията и в същото време са четири пъти по-скъпи от технологиите, използващи слънчева или вятърна енергия.

3) Европейският парламент беше изключен от дебата

Окончателните критерии за Таксономията бяха изработени при закрити врата от кабинета на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен под силен натиск на коалиция от държави-членки. Европейският парламент беше напълно изключен от тези дискусии, а сега от него се очаква да подпечата споразумението между Комисията и Съвета. ЕП изрично поиска провеждането на обществена консултация и оценка на въздействието на Таксономията, както е било правено и преди. ЕК игнорира това искане.

4) Инвеститори и банки отправиха критики

Етикетирането на газа и ядрената енергия като устойчиви би било контрапродуктивно за инвеститорите и банките – те се нуждаят от надеждна информация за въздействието върху околната среда на дейностите, които смятат да финансират. Настоящият глобален пазар на зелени облигации вече изключи газа и ядрената енергия. Освен това редица финансови институции и инвеститорски коалиции като Европейската инвестиционна банка, Холандската пенсионна федерация, както и оценяваната на 50 трилиона долара Група на инвеститорите за климата критикуваха ходове за включване на единия или и двата енергийни източника в Таксономията.

5) Таксономията влиза в противоречие със собствените си правила

Законът, уреждащ таксономията на ЕС, изисква неговите критерии да се основават на „убедителни научни доказателства“ и да поддържат „технологична неутралност“, т.е. да не се отдава приоритет на никоя технология. Новите предложения обаче нарушават тези правила.

1. Има изобилие от доказателства, че трябва да използваме по-малко изкопаеми горива и обратно – няма такива, които да потвърждават, че можем постоянно да съхраняваме радиоактивни отпадъци.

 2. Докато през 2022 г. се прилагат строги правила за възобновяеми източници, газовите централи получават по-висока граница на емисиите до 2036 г., а ядрените централи могат да произвеждат радиоактивни отпадъци до средата на века, без да се налага да намират окончателно решение за безопасното им погребване. А ако не успеят да се справят в тези срокове, единствената последица е, че губят своя „зелен“ етикет. На практика обаче могат да продължат да замърсяват както преди. Това може да доведе до влагане на милиарди евро в неустойчиви и замърсяващи проекти, вместо да бъдат инвестирани в чисти и устойчиви енергийни технологии.

WWF България напомня, че бъдещето на енергията и климата зависи от нас. Нека го направим устойчиво, щадящо природата и допринасящо към икономическата сигурност и  енергийната независимост на гражданите.