Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    718 г. — Арабите свалят обсадата на Константинопол.
•    797 г. — Византийският император Константин VI е ослепен от регентката Ирина Атинянката.
•    1002 г. — Българската армия под командването на цар Самуил превзема Адрианопол (Одрин).
•    1248 г. — Започва строителството на Кьолнската катедрала, предназначена да съхранява мощите на Тримата влъхви.
•    1534 г. — Създаден е орденът "Общество на Исус" от Игнаций Лойола и няколко негови съмишленици в Париж.
•    1570 г. — Открит е възстановеният акведукт Аква Вирг в Рим.
•    1856 г. — В Шумен е организирано първото театрално представление в България — Михаил Мишкоед от Сава Доброплодни.
•    1866 г. — Лихтенщайн получава независимост.
•    1914 г. — В действие е пуснат Панамският канал, който е открит официално 6 години по-късно.
•    1945 г. — Втора световна война: Японският император Хирохито обявява безусловната капитулация на Япония.
•    1947 г. — Великобритания предоставя на Индия и Пакистан статут на независими държави.
•    1948 г. — Състои се церемонията по основаване на Република Корея.
•    1960 г. — Република Конго обявява своята независимост от Франция.
•    1969 г. — В Бетъл, щата Ню Йорк, започва легендарният фестивал за музика и изкуства Удсток, на който се събират 800 000 души.
•    1979 г. — Основан е кипърският футболен отбор АПЕП Питсилия.
•    1981 г. — На връх Рожен започва национален събор-надпяване.
•    1981 г. — Започва втората международна асамблея "Знаме на мира - София".
•    1990 г. — Президентът Михаил Горбачов възстановява съветското гражданство на писателя — дисидент Александър Солженицин.
•    1998 г. — В град Омаг е извършен най-големия терористичен бомбен атентат след началото на конфликта в Северна Ирландия, при който загиват 28 души, а 220 са тежко ранени.
•    2001 г. — Астрономи обявяват откритието на първата слънчева система, извън нашата. Тя е съставена от две планети, които обикалят около една звезда от съзвездието Голямата Мечка.

Родени

•    866 г. — Робер I, крал на Франция († 923 г.)
•    1750 г. — Пиер Силвен Маршал, френски писател († ?)
•    1769 г. — Наполеон Бонапарт, френски генерал и монарх († 1821 г.)
•    1771 г. — Уолтър Скот, шотландски романист († 1832 г.)
•    1785 г. — Томас Де Куинси, британски писател († 1859 г.)
•    1813 г. — Жюл Греви, френски общественик и политик († 1891 г.)
•    1842 г. — Арсени Костенцев, български просветител и общественик († 1921 г.)
•    1859 г. — Христо Паков, български офицер († 1941 г.)
•    1865 г. — Микао Усуи, японски духовник, основател на Рейки († 1926 г.)
•    1867 г. — Георги Кирков, български публицист и писател († 1919 г.)
•    1868 г. — Васил Димов, български певец и гъдулар († ?)
•    1872 г. — Шри Ауробиндо, индийски националист, учен, философ и гуру († 1950 г.)
•    1875 г. — Александър Манов, български революционер († 1968 г.)
•    1877 г. — Стефан Руневски, български писател († 1919 г.)
•    1878 г. — Бойчо Липовски, български писател († 1913 г.)
•    1878 г. — Пьотър Врангел, руски дворянин, контрареволюционер († 1928 г.)
•    1878 г. — Стоян Коледаров, български преводач († 1946 г.)
•    1879 г. — Етел Баримор, американска актриса († 1959 г.)
•    1880 г. — Йевто Дедиер, сръбски географ († 1918 г.)
•    1883 г. — Иван Мещрович, хърватски скулптор († 1962 г.)
•    1884 г. — Страшимир Кринчев, български писател († 1913 г.)
•    1888 г. — Томас Едуард Лорънс, английски разузнавач
•    1891 г. — Тур Бержерон, шведски метеоролог († 1977 г.)
•    1892 г. — Луи дьо Бройл, френски физик, Нобелов лауреат през 1929 г. († 1987 г.)
•    1901 г. — Георги Пирински-старши, български политик († 1992 г.)
•    1901 г. — Христо Кодов, български езиковед и литературен историк († ?)
•    1908 г. — Кръстьо Генов, български литературовед
•    1909 г. — Пеко Таков, български комунистически политик († 2005 г.)
•    1911 г. — Атанас Примовски, български етнограф, фолклорист и белетрист
•    1912 г. — Уенди Хилър, английска актриса († 2003 г.)
•    1917 г. — Джак Линч, ирландски политик († 1999 г.)
•    1922 г. — Карло Чипола, италиански икономист († 2000 г.)
•    1924 г. — Робърт Болт, британски драматург и сценарист († 1995 г.)
•    1925 г. — Оскар Питърсън, канадски пианист и композитор († 2007 г.)
•    1926 г. — Константинос Стефанопулос, гръцки политик
•    1930 г. — Донка Петканова-Тотева, български литературен историк
•    1935 г. — Валдемар Баджановски, полски състезател по вдигане на тежести
•    1937 г. — Константин Косев, български историк
•    1938 г. — Янка Рупкина, българска народна певица
•    1938 г. — Януш Зайдел, полски писател
•    1944 г. — Силви Вартан, френска певица
•    1945 г. — Ален Жюпе, френски политик
•    1946 г. — Доротея Тончева, българска актриса
•    1950 г. — Принцеса Ана, британска принцеса, дъщеря на Елизабет II
•    1950 г. — Томи Олдридж, американски рокмузикант
•    1957 г. — Валентин Фъртунов, български писател и журналист († 2014 г.)
•    1962 г. — Стойчо Стоев, български футболист и треньор по футбол
•    1963 г. — Алехандро Гонсалес Иняриту, мексикански режисьор
•    1963 г. — Димитър Борисов Главчев, български политик
•    1968 г. — Дебра Месинг, американска актриса
•    1969 г. — Карлос Роа, аржентински футболен вратар и треньор
•    1972 г. — Бен Афлек, американски актьор, сценарист и продуцент
•    1973 г. — Адам Уилърд, американски барабанист
•    1974 г. — Наташа Хенстридж, актриса
•    1986 г. — Крум, български певец
•    1989 г. — Джо Джонас, американски певец
•    1993 г. — Алекс Окслейд-Чембърлейн, английски футболист

Починали

•    423 г. — Хонорий, римски император (* 384 г.)
•    465 г. — Либий Север, западноримски император (* ? г.)
•    778 г. — Роланд, франкски водач (* 736 г.)
•    1038 г. — Ищван I Свети, пъви крал на Унгария (* 975 г.)
•    1040 г. — Дънкан I, крал на Шотландия (* 1001 г.)
•    1057 г. — Макбет, крал на Шотландия (* 1005 г.)
•    1118 г. — Алексий I Комнин, византийски император (* 1048 г.)
•    1369 г. — Филипа д'Авен, кралица на Англия (* 1311 г.)
•    1621 г. — Джон Баркли, шотландски писател (* 1582 г.)
•    1728 г. — Марен Маре, френски придворен композитор (* 1656 г.)
•    1767 г. — Фридрих-Михаел фон Пфалц-Цвайбрюкен, Пфалцграф на Цвайбрюкен-Биркенфелд (* 1724 г.)
•    1789 г. — Едуард Уоринг, британски математик (* 1734 г.)
•    1860 г. — Анна Фьодоровна, велика руска княгиня (* 1781 г.)
•    1870 г. — Иван Шопен, руски етнограф и историк от френски произход (* 1798 г.)
•    1883 г. — Панайот Семерджиев, български възрожденски писател (* 1855 г.)
•    1889 г. — Иван Доспевски, български художник (* 1840 г.)
•    1904 г. — Димитър Душанов, български възрожденски просветител (* 1837 г.)
•    1915 г. — Константин Варламов, руски артист (* 1848 г.)
•    1915 г. — Рафаело Джованьоли, италиански писател
•    1917 г. — Коста Шахов, български общественик (* 1862 г.)
•    1931 г. — Алберт Сониксен, американски журналист (* 1878 г.)
•    1935 г. — Уайли Пост, американски авиатор (* 1898 г.)
•    1935 г. — Уил Роджърс, американски хуморист (* 1879 г.)
•    1935 г. — Пол Синяк, френски художник (* 1863 г.)
•    1936 г. — Грация Деледа, италианска романистка, Нобелова лауреатка през 1926 г. (* 1871 г.)
•    1940 г. — Рафаил Попов, български историк и археолог (* 1876 г.)
•    1949 г. — Растко Петрович, сръбски поет и писател (* 1898 г.)
•    1951 г. — Артур Шнабел, австрийкси и полски пианист (* 1882 г.)
•    1962 г. — Панайот Сантурджиев, български военен деец (* 1868 г.)
•    1963 г. — Всеволод Иванов, руски писател (* 1895 г.)
•    1967 г. — Рене Магрит, белгийски художник (* 1898 г.)
•    1971 г. — Пол Лукас, американски и унгарски актьор (* 1887 г.)
•    1978 г. — Михаил Попов, български оперен артист (* 1899 г.)
•    1982 г. — Хуго Теорел, шведски бактериолог, Нобелов лауреат през 1955 г. (* 1903 г.)
•    1990 г. — Виктор Цой, съветски рок-певец (* 1962 г.)
•    1991 г. — Богомил Симеонов, български драматичен и филмов актьор (* 1922 г.)
•    2002 г. — Юрий Яковлев, български актьор (* 1930 г.)
•    2004 г. — Суне Бергстрьом, шведски биохимик, Нобелов лауреат през 1982 г. (* 1916 г.)
•    2006 г. — Тецухико Асаи, японски каратист (* 1935 г.)
•    2008 г. — Илия Буржев, български поет (* 1931 г.)
•    2012 г. — Хари Харисън, американски писател (* 1925 г.)

Празници

•    Православна и Католическа църква — Успение Богородично (почита се смъртта или успението на майката на Исус Христос — Дева Мария), в България празника е известен още като Голяма Богородица
•    България —
•    Ден на Варна — Отбелязва се от 1993 г. в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица с Решение на Общинския съвет
•    Празник на Несебър — Отбелязва се в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица с Решение на общински съвет от 4 август 1992 г.
•    Празник на град Стражица — Определен с Решение на Общински съвет от 28 юли 1998 г.,
•    Празник на Ихтиман
•    Празник на град Шипка - Отбелязва се в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица
•    Празник на историческото селище Арбанаси — Отбелязва се в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица
•    Ден на селата Добри Дял и Виноградец
•    Ден на медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг — Идеята за отбелязване е на национален алианс „Живот за България” и вестник „Български лекар”. За първи път датата се отбелязва през 2005 г. Инициативата е подкрепена от всички лечебни заведения в страната. На 15 август 1963 г. умира д-р Стефан Черкезов от тежко изгаряне, след като спасява пътници от пламнал автобус
•    Ден на спасението — ден на оказване на признателност към загиналите при спасяване на човешкия живот. За първи път ще се отбележи през 2013 г.
•    Индия — Ден на независимостта (от Великобритания, 1947 г., национален празник)
•    Коста Рика — Ден на майката (по повод смъртта на Дева Мария)
•    Лихтенщайн — Ден на Лихтенщайн (национален празник)
•    Нова Скотия, Канада — Национален празник
•    Полша — Ден на армията
•    Република Конго — Ден на независимостта (от Франция, 1960 г., национален празник)
•    Русия — Ден на археолога
•    Южна Корея — Ден на независимостта (от Япония, 1945 г., национален празник)
•    Япония — Край на Втората световна война (от 1963 г. се почитат загиналите във войната)