Хиперскоростната капсула Virgin Hyperloop бе тествана за първи път с пътници
Супер високоскоростната капсулна система Virgin Hyperloop премина успешно първите си пътнически тестове. Тя бе изстреляна по 500-метрова тестова тунелна система в Лас Вегас и доказа, че технологията е безопасна (поне според доброволците) и доста удобна. Особено на фона на факта, че Virgin Hyperloop ускорява със 172 км/ч за 6,25 секунди.
Virgin Hyperloop използва изключително мощни магнити, за да левитира над релсите. Самата капсула се движи светкавично (с до 1223 км/ч) през вакуумно запечатан тунел, като намалява времето за пътуване и увеличава енергийната ефективност, отстранявайки въздушното съпротивление. Едно от най-големите препятствия пред технологията са силите G, което създава усещането, че сте залепнали за седалката. Но тестовият пробег не надвишава 4,8 G сили – този на „Формула Роса“, най-бързото влакче в увеселителен парк в света във Ferrari World в Абу Даби.
Тестваните пътници - Гийгъл и Сара Лучиан от компанията - оприличават преживяването на ускорението в спортна кола.
„Имах истинското удоволствие да видя как историята се създава пред очите ми – да стана свидетел на осъществяването на първия нов начин на масов транспорт от над 100 години“, каза Султан бин Сулайем, председател на борда на директорите на Virgin Hyperloop. - Ние сме на крачка по-близо до навлизането в нова ера на свръхбързо, устойчиво движение на хора и стоки.“
Концепцията, която прекарва години в разработка, се основава на предложението на основателя на Tesla Илън Мъск. Първоначално системата е трябвало да се простира от Лос Анджелис до Сан Франциско, като по този начин намалява пътуването с влак от 12 на 1 час. Подобни високоскоростни капусили биха могли да транспортират и хора, и стоки между градовете за отрицателно време.
Някои критици определят Virgin Hyperloop обаче като научна фантастика и икономически нерентабилна идея. Създаването на вакуумни тунели, по които могат да се движат левитиращи капсули на дълги разстояния, е изключително скъпо. Освен това и най-малкият проблем в тунела би могъл да има катастрофални последствия.
И все пак омпанията се стреми към сертифициране на безопасността до 2025 г. и търговска експлоатация до 2030 г.
Източник: IFLScience