Зворикин също не се отказва и в края на 1928 г. се среща с Дейвид Сарнов - също руски емигрант и по онова време вицепрезидент на Американската радиокорпорация. Разговорът между тях остава завинаги в историята на телевизията. Зворикин успява да убеди събеседника си, че е открил тайната на предаващата и приемателната тв тръба.

На въпроса на Сарнов колко ще струва изобретяването им, Зворикин отвърнал директно „100 хил. долара!“.

Всъщност били необходими малко повече - 50 млн., ако трябва да сме точни. На толкова възлизали инвестициите на Американската радиокомпания, преди  да започне да получава приходи от телевизионното изобретение. Така Зворикин получил своя собствена лаборатория, която била оборудвана с всичко необходимо. Първото нещо, с което се заел, било усъвършенстването на приемателната тръба. Две години по-късно Зворикин, подпомогнат от голям екип, конструира и предавателна тръба с добро качество на изображението. Така неминуемо стигаме до заветната дата 26 юни 1933 г., когато на ежегодния конгрес на Института на радиоинженерите в Чикаго д-р Зворикин показва изобретения от него и колегата му Оглобински  "иконоскоп", плод на десет години работа. Изцяло електронната телевизионна система е факт, а с нея и епохата на модерната телевизия. Естествено, учените тепърва трябва да извървят дългия път до цветните екрани, кабелната телевизия, сателитното излъчване и изключително тънките и стилни плазмени и течнокристални дисплеи. Но след като вече  основата е положена и механичните системи не налагат своите ограничения, всичко е просто въпрос на време.

Владимир Тодоров