Така постепенно стигаме до

епохата на електронната

телевизия. Нейните основи са положени още през 1907 г. от Борис Розинг, който работел усилено върху телевизионна система, която използва електроннолъчева тръба за приемник. Предавателят от своя страна представлявал два огледални барабана за сканиране и разделяне на образа, които с движението си захранвали магнитни бобини и произвеждали сканиращи потоци електричество за пречупване на електронния лъч при тръбата. Така той достигнал до бленуваното от него „електрическо предаване на изображението“ и подал заявка за патент в Русия, без въобще да подозира, че в същото време други двама учени - шотландецът Алън Арчибалд Кембъл Суинтън и германецът д-р Макс Дикман - провеждали същите експерименти.

Нито един от тях обаче не получава прозвището „баща на модерната телевизия“. Тази чест се пада на Владимир Козна Зворикин - един от асистентите на Розинг, брилянтен физик, който емигрира от Русия в САЩ през 1924 г. Една година по-късно той прави първата си демонстрация на работеща, но нестабилна електрическа телевизионна система, която изобразявала единствено знака X, но на този етап никой не го взема насериозно.

Това обаче не попречва на учени от цял свят да започнат да провеждат собствени изследвания и да демонстрират постиженията си именно в областта на електроннолъчевата телевизионна система. Тук трябва да споменем имена като Едуард Белин, Александър Довилие, Кенджиро Такаянаги и Фило Фарнсуърт.