Ние плащаме с цената на нашето внимание. Тази цена е толкова висока, че подтиква психолога Даниъл Голман да твърди, че сме изправени пред „опасен кръстопът за човечеството“, защото без внимание губим способността си да мислим и да вземаме автономни решения. „Вниманието, във всичките му измерения, представлява умствена ценност, която, въпреки че е малко призната (и понякога е подценявана), оказва силно влияние върху начина, по който се движим през живота”.
Как се отнема вниманието ни
Даниъл Голман нарича когнитивното нетърпение състояние на „непрекъснато частично внимание“. Това би било нещо като ступор, предизвикан от бомбардирането с данни от различни източници на информация. На практика ние се излагаме на толкова много информация, че просто не можем да я обработим адекватно, така че отдаваме само частично внимание на всеки стимул, било то четене, гледане на филм или разговор.
Тази бомбардировка с информация неизбежно генерира небрежни преки пътища, което означава, че развиваме по-малко ефективни навици за внимание и въпреки че сме привидно присъстващи и фокусирани, в действителност нашето внимание е толкова разпиляно, че не можем да разсъждаваме върху онова, което четем или слушаме.
Проучване, проведено в университетите в Абърдийн и Британска Колумбия, разкрива, че когато четем, нашият ум обикновено блуждае между 20 и 40% от времето. В един разговор се случва същото нещо, така че не е странно, че по-късно не можем да си спомним голяма част от казаното, защото сме пропуснали важни части от него.
Голман обяснява, че „Колкото по-разсеяни сме по време на изграждане на нишката на разговора, и колкото повече време е минало, докато осъзнаем, че сме били разсеяни, толкова по-голяма ще е празнината, а впоследствие, повече ще са нещата, които ни убягват.”
Опасността от когнитивното нетърпение не се свежда до обикновена забрава, последиците от него отиват много по-далеч. За да ги разберем, трябва да разберем как работи вниманието.
Висше внимание и нисше внимание: Двупосочен път, който е бил блокиран
Нашият мозък има две отделни психични системи, които функционират относително независимо. Има първично внимание, което работи зад кулисите, неволево, което ни предупреждава за опасности и поема контрола, когато изпълняваме повтарящи се задачи; когато работим на автопилот. Има и друго — вторично внимание. То е волево и има рефлексивен характер.
