„В Румъния ДДС за развлекателния бизнес падна от 9 на 5% от началото на 2020 г.“, допълва Ричард Алибегов, собственик на заведение и председател на браншовото сдружение. Той изчислява, че заведение с 20 маси и един касов апарат ще трябва да плати 3000 лева, за да изпълни новите изисквания. И допълнително към това – месечни и годишни такси. За сметка на бизнеса е и трансферът на данни от касовите бележки към НАП през мобилния оператор.
Ресторантьорите са много гневни и че въпреки забележките им, не е отпаднал спорният текст за одиторски профил във всеки софтуер. „Това ще даде достъп на данъчните до ресторантьорското ноу-хау. Чиновниците ще могат да виждат рецептите ни. А дали ще ги опазят? Всички знаем какво се случи с данните на над 5 милиона българи в НАП – изтекоха при хакерска атака. Да вземем един производител на сладолед. Неговите 10 рецепти струват колкото целия му бизнес. Дали Макдоналдс ще се съгласи да предостави рецептите си на НАП?“, пита Ричард Алибегов.
Експерти от бранша посочват, че конкуренти са готови да платят на черно до 10 000 лева за рецепта за гурме ястие, подготвено от мастър шеф. „Това е целият ни труд – дни и нощи готвене. А те се отнасят към него с насмешка – казват ни: „няма да ви вземем рецептата за шопската салата“, възмущават се ресторантьорите.
Експертът: Може да мислиш, че си изряден, но пак да те глобят
„Бизнесът не е готов с изпълнението на наредбата, въпреки че от година и половина се говори за промените. Наредба 18 за касовите апарати е от 2006 г., през септември 2018 г. бе обнародвано първото изменение за отчитане на продажбите. Тогава от НАП казаха, че то ще засегне само ресторантьорския бизнес и кафенетата. През 2019 г. имаше три поправки. Доста фирми късно осъзнаха, че също влизат в обсега на промените“, коментира Станислав Попдончев, финансов директор и заместник-председател на Българската стопанска камара /БСК/. Според него основният проблем е, че не се дава ясна дефиниция какво точно трябва да включва софтеурът и как в него да се впише бизнесмоделът на конкретния обект.
На страницата на НАП има множество тълкувания на различни казуси, породени от въпроси на бизнеса, но те не са описани в наредбата и затова нямат правна стойност. И дори един бизнесмен да е направил необходимите инвестиции, не е сигурно при евентуална проверка няма да бъде обвинен в нарушение. Разработчиците също не смогват да се справят с многобройните поръчки - трябва им време да напишат софтуера, да го подадат за одобрение в НАП, да обучат персонала как се използва.
Високата цена никак не е за пренебрегване. „Изчисленията показват, че за ползването на софтуер за едно работно място трябва да се платят между 1000 и 3000 лева. Това е много повече от сметките, които правехме през 2018 г., че за смяна или модифициране на касовите апарати бизнесът ще даде между 100 и 500 лева, а цялата операция ще струва общо 120 млн. лева“, казва Попдончев. По думите му, сега никой не би могъл да изчисли колко ще е разходът на бизнеса. Той припомни обявеното от данъчните преди дни, че нямат намерение да променят за пореден път срока за изпълнение на Наредбата – 31 януари. Но са оставили вратичка за още два месеца, тъй като направеното трябва да се декларира до 31 март. Но ако мине проверка и установи, че софтуерът не е свързан с НАП, собственикът може да отнесе жестоко наказание, което се налага за неиздаване на касов бон – запечатване на обекта до 7 дни.
