Въпреки всички щети, които нанесе пожарът в „Нотр Дам“ през 2019 г., той предостави на археолозите в Париж уникалната възможност да надникнат в историята на тази забележителност.
Части от прочутата катедрала, които са били скрити в продължение на векове, сега се разглобяват и сглобяват отново. Това от своя страна ни позволява да научим повече за архитектурните иновации, които някога са направили тази 32-метрова сграда най-високата катедрала в своята епоха.
Оказва се, че тази височина до голяма степен се дължи на желязото, което преминава през „вените“ на величествената структура.
Археолозите са открили хиляди метални скоби в различни части на катедралата, някои от които датират от началото на 60-те години на XIX век.
Находките показват, че широкото използване на желязо в зидарията не е толкова модерно, колкото експертите някога са предполагали. Средновековните строители, работили по „Нотр Дам“, са използвали архитектурната техника много преди реставрационните работи да започнат през XIX век.
„"Нотр Дам" сега безспорно е първата известна готическа катедрала, в която масово е използвано желязо за свързването на камъни и превръщането им в подходящ строителен материал“, заключават археолозите, работещи в Париж.
Счупена скоба на пода на трибуната. Червената линия показва мястото, където е била отрязана за анализ. Източник: L'Héritier et al., PLOS ONE, 2023
Екипът изчислява, че железните приспособления, открити в „Нотр Дам“, са били проектирани до две десетилетия преди построяването на катедралата в Соасон и четири десетилетия преди появата на катедралата в Бурж. Доскоро тези две готически сгради се смятаха за първите примери на системна желязна зидария.
Архитектът, който първоначално е отговарял за строежа на „Нотр Дам“, очевидно си е разбирал от занаята.
Изглежда, че той е използвал свободно железни арматури за свързване на камъните. Тези здрави скоби са открити по пода на трибуните на катедралата и по извивките на многобройните ѝ арки.
"На тази метална решетка, монтирана по време на първите етапи на строителството, трябва да се гледа като на новаторски начин за укрепване на напречните ребра на външната деамбулатория, достигаща височина от почти 11 м, които е трябвало да се поддържат без никаква вътрешна опора..." , пишат изследователите.
"Докато в други сгради са използвани дървени свързващи пръти, опънати между арките... първият майстор-строител на „Нотр Дам“ е направил един доста смел избор – той прибягва до система, използваща по-издръжлив материал, който може да бъде по-лесно скрит."
Идеята му очевидно е сработила. За това свидетелства и фактът, че чак до XIII век архитектите, които са правили допълнения и подобрения по катедралата, също са прибягвали до подобни укрепителни елементи.
Детекторите за метал например откриват стотици метални скоби, използвани в наоса на Нотр Дам, и макар да не могат да бъдат датирани както хората, те изглеждат различно от скобите на пода. Експертите подозират, че те са дело на по-късен архитект, който според историческите документи вероятно е бил нает между 1170 и 1190 г. от н.е.
а) Железни скоби на горните стени. б) Железни скоби във вътрешността на монолитните колони на наоса. в) Железни скоби в трибуната. Източник: L'Héritier et al., PLOS ONE, 2023
Този втори архитект най-вероятно е възприел техниката на скобите от майстора на зидарията преди него. И вероятно е предал тези знания на следващия по длъжност.
Редица скоби в горната част на страничните стени на сградата датират най-късно от началото на XIII в., което подсказва, че конструкциите са били издигнати, след като рамката на сградата вече е била поставена.
"Тази приемственост в техниките - от долното ниво на трибуните, до върха на сградата и вероятно с участието на поне трима майстори-зидари в продължение на 50 години - е поразителна в „Нотр Дам“", пишат археолозите.
"Нейните майстори-строители решават да използват форми, познати още от Античността (такива скоби например са широко използвани в Колизеума в Рим) по напълно нов начин…“
През XIX в. започват няколко реставрационни кампании на катедралата "Нотр Дам" и при тях също са използвани железни вериги и скоби.
Обикновено експертите приемат, че железните арматури са били използвани само при тези по-нови модернизации.
Последните реставрации на катедралата обаче хвърлят нова светлина върху зората на готическото строителство, а това от своя страна ни позволява да научим повече за тайните на някогашните майстори-зидари.
Вероятно още по-интригуващ е химическият анализ на средновековните скоби, който показва, че те са произхождали от множество различни източници и често са били заварявани заедно.
Възможно е през XII в. в големия средновековен град да е имало процъфтяващ пазар за ново и рециклирано желязо. Всъщност историческите документи сочат, че вносът на желязо е бил облаган с данъци през XII и XIII век.
Тъй като ремонтните дейности по „Нотр Дам“ продължават, изследователите се надяват да научат повече за тези впечатляващи средновековни строители и за това как някога са се снабдявали с материали и са ги сглобявали през всичките тези векове.
Изследването е публикувано в PLOS One.
Източник: Science Alert
