В настоящата статия е разгледано производството на енергия от слънцето и значението за малките, най-често битови потребители. Наред с това, накратко припомняме принципа на производство на енергията от слънцето, как тя може да бъде добивана в домовете, дали в последно приетите законодателни актове се откриват конкретни стъпки за облекчаване на процеса на инсталация на подобни системи и какви са възможностите местните администрации да подпомагат гражданите си. В България вече са инсталирани и първите балконски фотоволтаици (Plug-in PV), с подкрепата на местните власти в Дупница и Ботевград, които могат да покрият до 30% от годишното потребление на енергия от домакинството. 

Накратко за производството на електроенергия от слънцето

Слънчевата фотоволтаична (PV) система работи, като превръща слънчевата светлина в електричество, използвайки слънчеви панели на покрива, на фасадата, на балкона или в прилежащия ви двор. Когато слънчевата светлина постъпи върху панелите, всички електрони се възбуждат, движат се наоколо и това движение създава електричество под формата на постоянен ток. Електричеството, което домовете ни използват, е малко по-различно – нарича се променлив ток. Тук се намесва работата на инвертора. Това устройство взема постояннотоковото електричество от слънчевите панели и го преобразува в променливотоково електричество, което захранва устройствата у дома, от хладилника до телевизора. Технологичното развитие на инверторите става все по-сериозно и благодарение на това в много от тях вече функционират системи за наблюдение, ограничители и други, които следят колко енергия се произвежда, използва и дори имат възможност автоматично да я ограничават. Последното се оказва изключително важно за потребителите, които са и активни клиенти, т.е. чиито системи са свързани към мрежата, а не са автономни. Техните енергийни системи са свързани към мрежата и тя е основен източник на енергията. Когато потребителите притежават действащи устройства за генериране на собствена енергия от възобновяеми източници (ВИ), а потреблението е по-малко от производството, разликата от произведената в повече енергия се връща обратно в електрическата мрежа. 

Как се отчита излишната енергия?

В голяма част от държавите в Западна Европа (Дания, Испания, Италия, Нидерландия, Словакия, Полша и др.) и САЩ е въведено нетно отчитане, при което на определен период от време се прави приспадане на количеството върната в мрежата енергия, от потребената от мрежата енергия. По този начин активният клиент намалява разходите си за енергия. 

В САЩ, например, има специален Закон за регулаторните политики на обществените услуги (Public Utility Regulatory Policies Act – PURPA), който регламентира участието на енергийния пазар на индивидуални съоръжения, произвеждащи енергия от ВИ или генериращи топлинна енергия и пара. Законът налага задължение на местните комунални предприятия да закупуват енергия от малките индивидуални потребители в опит да насърчат конкуренцията, ефективността при генериране и доставка на енергия, както и за постигане на други политически цели, като увеличение на енергийната независимост и намаление на разходите на енергийните дружества. Един от начините, по които актът постига целите си, е чрез създаване на специфичен клас съоръжения за производство на електроенергия (qualifying facilities – QFs), които получават специална ставка за продажба на своята електроенергия на местната електрическа компания. В Мичиган, например, енергийните предприятия имат задължение да изкупуват енергия произведена от подобни съоръжения с инсталирана мощност под 20 MW и да ги компенсират на база на разходите, които биха били избегнали при изграждането на собствени подобни мощности. 

Каква е ситуацията у нас?

В България липсата на нетното отчитане може пряко да ограничи използването на малки децентрализирани системи за производство на енергия от възобновяеми източници. Това е така, тъй като множеството измервателни уреди отчитат произведената собствена енергия, но не и излишната (непотребената), която се връща в мрежата като потребление. Малките децентрализирани мощности са изключително подходящи при реализирането на ефективност чрез използването на енергията там, където се потребява. Мощност до 800 W е незначима за присъединяване, както към битовата мрежа, така и към мрежата на оператора (съгласно чл.5 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/631 Мрежовия кодекс за изискванията за присъединяване на производителите на електроенергия към електроенергийната мрежа). 

Това от своя страна насърчава използването на малки системи за производство на енергия от слънце, известни още като фотоволтаични микроинсталации за балкони (Plug-in PV). 

Законодателството у нас все още не предполага никакви облекчения за продажба на излишната енергия, особено за малките ВЕИ производители, които произвеждат електроенергия за собствени нужди, но не знаят какво да правят с излишъка. Даряването на енергията в мрежата също не е регламентирано. Възможно е закупуването на системи за съхранение на енергията, но инвестицията е голяма, а рентабилността – съмнителна. Законова дефиниция за „ нетно отчитане“ в България към момента също липсва. Същевременно в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) на потребителя на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници е предоставена равнопоставеност на пазара на електрическа енергия. Същият има право да продава произведените от него излишни количества електрическа енергия на пазара и срещу заплащане по пазарни цени, както и по схеми за подпомагане за произведената и продадена електрическа енергия от възобновяеми източници. 

Срещат се и случаи, в които съществуващото положение предполага обратната практика – начисляват се санкции или се налагат забрани за връщането на енергия в мрежата. 

В една от наскоро отворените програми за безвъзмездно финансиране (до 15 хил. лв.) за насърчаване на ВЕИ в домовете по Плана за възстановяване и устойчивост, беше заложено едно важно условие – произведената електроенергия не може да се отдава в мрежата, а трябва да се използва само за собствени нужди. Това предполага много прецизен анализ и добър енергиен мениджмънт, тъй като по-голямата част от кандидатурите са за максималната позволена инсталирана мощност по програмата (10 MW), но няма къде да насочат излишъка. 

Същевременно, процедурите по изграждането на мащабни фотоволтаични централи се улесняват чрез промяна с влизане в сила на подробен устройствен план, който предвижда подобни централи с аргумент за постигане на националната цел за ВЕИ, което засяга имоти с начин на трайно ползване ниви, ливади, пасища и мери — общинска и държавна собственост, съгласно Закона за опазване на земеделските земи.

Необходимо е да се създадат облекчени условия и за малки и микро системи, като балконските фотоволтаици, например, при които се премахват пречките пред продажбата на излишната енергия,

включително даряването на излишната енергия до 800 W, съгласно РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/631. Това значително може да увеличи финансовия стимул за активните потребители да инсталират ВЕИ мощности и ще ускори децентрализацията на електроенергийното производство.

Този регламент на Европейския съюз е директно приложим и за България като страна членка, но у нас не се откриват облекчени процедури за подобни микроинсталации. Улеснена е процедурата (по-подробно е описана тук) единствено за фотоволтаични системи до 20 kW, инсталирани на еднофамилни къщи или вилни имоти, единствено за енергия за собствени нужди, за които не се изисква разрешение за строителство, съгласно чл. 151, ал. 10 от Закон за устройство на територията (ЗУТ). За инсталациите за производство на енергия от ВИ с инсталирана електрическа мощност до 10,8 kW включително, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката, се предвижда облекчен ред за присъединяване, при който срокът за присъединяване е до 30 дни след издаване на становището от мрежовия оператор. В случаите на многофамилни жилищни сгради е необходимо и съгласието на повече от половината собственици от етажната собственост.

Малки децентрализирани решения за домакинствата

Балконските Plug-in PV системи не биха могли да задоволят напълно потреблението на дадено домакинство, но могат да задоволят до 30% от годишното потребление. Въпреки това те дават рядката възможност на битовите потребители да произвеждат и потребяват сами част от енергията си. Това неминуемо може да има и положително влияние върху дългогодишно насажданата обществена нагласа спрямо ВЕИ инсталациите като цяло. Тези системи са подходящи и в процеса с ограничаването на битовата енергийна бедност.

Това са фотоволтаиците за балкони, с щепсел за включване в контакт (Plug-in PV), с номинална мощност до 800 W. Засега те все още не са толкова популярни в България, но се прилагат в домакинствата в Западна Европа. 

В Германия вече са инсталирани над 1 млн. фотоволтаични устройства за балкони,

като на много места провинциите предоставят субсидия в размер на 150 евро, а в Берлин тя достига 500 евро. Тези фотоволтаици имат ниска себестойност, но висок потенциал за информиране на гражданите за възможностите за използване на слънчева енергия и мотивирането им да контролират потреблението на електрическа енергия и сметките за нея.

Соларният модул Plug-in PV генерира електроенергия от слънчевата светлина, която инвертор преобразува в „битова електроенергия“. Той се свързва директно към съществуващата електрическа мрежа в жилището, чрез включване на щепсела в контакта. Монтажът не е сложен, но трябва да се извършва с внимание към инсталацията и изискванията на електрическите мрежи. В Германия, където те са най-широко разпространени, дори не се изисква монтажът да се прави от квалифициран специалист. 

В края на месец юли т.г. Хабитат България проведе демонстрационни обучения за инсталиране и използване на фотоволтаични микроинсталации за балкони насочени към различни заинтересовани страни, в това число граждански и неправителствени организации и граждани в общините Дупница и Ботевград. По време на обученията са инсталирани две балконски фотоволтаични системи на домакинства, живеещи в енергийна бедност, съответно в комплекс “Социални жилища” в Дупница и общинско жилище в Ботевград.

В рамките на проект Sunrise се предвижда инсталирането на общо 12 Plug-in фотоволтаични системи на балконите на домакинства от Дупница и Ботевград. Впоследствие ще се проследят разходите за електрическа енергия на всяко едно от домакинствата и това ще даде един по-добър анализ на нуждите им, които при оптимизация могат да получат по-сериозна полза (и особено в комбинация с подходящите мерки за енергийна ефективност). Основната цел е да се демонстрира възможността да се произвежда енергия от слънцето и по този начин да се намалят сметките за електрическа енергия. 

Допълнителна полза е това, че проектът дава добра възможност да се обследват възможните облекчения, които общината може да предостави в рамките на малките проекти за производство на енергия от ВИ на местните жители. Повече информация, включително видео материали може да бъдат открити тук. 

Каква е ролята на местните власти?

Местните власти винаги са имали ключова роля в управлението на енергията на своята територия. През последните години техните правомощия в тази посока стават все по-значителни и обхватни. По-специално, в сферата на настъпваща енергийна трансформация, местните ръководства, съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), имат възможност да предлагат облекчения и правят процедурите за инсталиране на системи за производство на енергия от ВИ по-достъпни за местните граждани. Такива облекчения към момента не са известни, тъй като възможните правомощия не са описани конкретно в законодателството. Въпреки това опити на местната власт да подпома активните граждани и да дават пример са налице в Дупница и Ботевград, с балконските фотоволтаици, както е описано по-горе.

Налице са редица текстове в ЗЕВИ (чл. 10), които са свързани с указани в закона задължения на местните ръководства, в сътрудничество с централните власти, за опростяването и облекчаването на административните процедури относно малките децентрализирани инсталации за производство на енергия от ВИ. Дори повече, записано е, че кметът на общината, когато е необходимо, прави предложения пред Общинския съвет за опростяването и облекчаването на тези процедури. Кметът е също така основният медиатор (свързващо лице) между предложенията за опростяване на същите процедури от съответния областен управител и представянето им като приоритетни пред Общинския съвет. Сред основните задължения на органите на държавната власт и органите на местното самоуправление при упражняване на правомощията си по регламентиране на разрешителни, сертификационни и лицензионни процедури за постигане на целите на ЗЕВИ се отличава следните три:

  1. Да предвиждат и прилагат опростени процедури за получаване на разрешения за проекти, свързани с реализация на индивидуални системи за производство и потребление на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници; 
  2. да предвиждат ускорени процедури за произнасяне във връзка с планирането, проектирането и изграждането на електроенергийна мрежова инфраструктура;
  3. да предоставят информация относно необходимите процедури и тяхната последователност, включително приложимите срокове и необходимите документи.

По този начин законът, с последните си изменения, вменява на местните управи правото да участват по най-активния и директен начин в управлението и планирането не само на собствените енергийни ресурси, но и тези на местните граждани. 

Все още липсват съответните подзаконови рамки, които да опишат процедурите стъпка по стъпка, с конкретни срокове, и да се установят правомощията на отделните институции, свързани с опростяването и облекчаването на процедурите. 

Това пряко засяга както активните клиенти и производителите на собствена енергия от ВИ, така и в пълна сила представлява пречка в случай, че имат желание да продават излишната енергия или да участват в енергийна общност. Същевременно не са налице разпоредби, които обхващат принципите при:

  • Нужда от ясни инструкции докъде стигат правомощията на местните власти в опростяването на процедурите (например, за балконските фотоволтаици може да се преосмислят някои компоненти на проектните решения в части “Конструкции”, “Електро” и “ОВК” с чертежи);
  • необходимост от активна подкрепа от местните административни енергийни центрове при инсталиране на микро и малки системи за производство на енергия от слънцето с конкретни консултации на проекто равнище с цел устойчиво оползотворяване на излишната енергия, оптимизиране на потреблението и директна комуникация с местния мрежови оператор при възникнали нужди;
  • наличие на недобросъвестни практики при налагането на двойни такси от страна на мрежовите оператори;
  • механизми относно управление и диференциация на разходите за мрежата, балансиране, отдаване на енергия в мрежата и други;
  • механизъм за извършване на нетното отчитане на потребената и произведена електроенергия, за да се създаде ясен икономически стимул;
  • указания за мрежовите оператори да инсталират интелигентни електромери, които да позволяват техническото въвеждане на нетно отчитане;
  • облекчаване на процедури само при потребяването на енергията за собствени нужди въпреки изрични законодателни текстове на ЕС в областта.

Споменатите разпоредби биха имали положителен ефект върху разпространението на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници там, където са най-необходими – в домовете на хората. 

Такива системи съкращават загубите по мрежата, тъй като енергията се потребява, където се произвежда, за разлика от големите фотоволтаични централи.

Липсата на подзаконова рамка се явява основна пречка за реализирането на малки децентрализирани инсталации за производство на енергия от ВИ. Законовата уредба все още има нужда да бъде усъвършенствана, за да даде реален приоритет на производството на енергия, там, където се потребява, а именно – в сектора на домакинствата и обектите на по-дребния бизнес. Точно тези потребители отново остават на заден план със задачата да открият сами как точно биха могли да произвеждат и да споделят собствена енергия по достъпен, технически издържан и законен начин. Тук е и ключовата роля на общините, които по закон имат задължението да предлагат опростени процедури и да улесняват процеса за инсталирането на подобни съоръжения. Сред малките инсталации се нареждат и балконските фотоволтаични системи, които биха могли да осигурят да 30% от годишното потребление на енергия, за които процедурите все още са твърде тромави. Облекчаването им неминуемо може да промени дългогодишно насажданата обществена нагласа спрямо ВЕИ инсталации и да позволи на битовите потребители да произвеждат и потребяват сами част от енергията си.

Публикацията е създадена в партньорство на Хабитат България с Климатека, по проект “Достъп до енергийно обновяване”.

Автор: Мария Манолова  / Климатека

Мария Манолова е част от авторския екип на Климатека, тя защитава докторска степен с тема на дисертацията „Енергийното планиране като ключов инструмент за устойчивото развитие на общините“ в научно направление „Икономическа и социална география – регионални геоенергийни ресурси и стратегии“ към ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2012 г. работи в сферата на изготвяне на проекти и оценки за реализиране на инвестиционни намерения в областта на електроенергетиката, възобновяемата енергия и ефективните енергийни решения в производството. От 2017 г. е част от екипа на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – най-старата организация в сферата на общинското енергийно планиране в България.

В публикацията са използвани материали от: