От известно време насам знаем, че на Земята постоянно вали космически прах в изобилни количества. Той е изключително миниатюрен, поради което установяването на точното количество е наистина трудно.
Подобни микрометеорити не са по-големи от частица от милиметъра – те падат досущ като парченца пърхот от преминаващите край нас комети и астероиди.
Сега, след като прекарва близо две десетилетия в събирането на този извънземен прах в Антарктика, международен екип изчисли конкретна стойност – всяка година на Земята падат 5200 тона микрометеорити, които са по-малки от 700 микрометъра (0,7 милиметра).
Според учените именно микрометеоритите са най-големия източник на извънземен материал, достигащ до повърхността на нашата планета.
Постижението на специалистите е наистина впечатляващо. Земната атмосфера е пълна с прах от всевъзможен вид. Проучване от 2020-та откри, че около 17 млн. метрични тона суров прах прелита из нея във всеки един момент.
За да елиминират (доколкото е възможно) този „фонов“ прах, екипът решава да отиде до Антарктика – в станция Конкордия, купол C. Земният прах тук отсъства почти изцяло, а снегът се натрупва бавно, което означава, че вече наличният сняг може да бъде разтопен, за да се установи степента на валеж на микрометеорити в района.
Микрометеорити от Антарктика. Източник: Rojas et al., EPSL, 2021
По време на 6 експедиции, проведени в рамките на 20 години, изследователите извършват тъкмо това. Те идентифицират общо 1280 неразтопени микрометеорити и 808 космически сферули (разтопени космически скали) с маса под 350 микрограма. Това им позволява да изчислят степента, с която тези частици падат по повърхността.
Според изчисленията им, екстраполирани за цялата повърхност на Земята (ако приемем, че дъждът от микрометеорити е еднакъв навсякъде), приблизително 1600 тона микрометеорити и 3600 тона космически сферули достигат повърхността ни всяка година. Това се равнява на общо 5200 тона годишно.
Следващата цел от анализа е да се определи произхода на въпросния прах въз основа на плътността на зрънцата. По-ниската плътност и по-високата шупливост предполагат, че е дошъл от комета, докато по-високата плътност и по-ниската шупливост – че е с метеоритен произход.
На базата на това екипът екстраполира, че приблизително 80 процента от космическия прах, който достига до Земята, се изхвърля от комети, докато преминават край нас по време на своите орбитални пътешествия – брой, който е консистентен с предишни изчисления по този въпрос.
Моделите на екипа обаче показват, че общата маса на космическия прах, преди да навлезе в атмосферата, е около 15 000 тона. Причината за тази разлика все още не е известна, но съществуват няколко основни предположения.
Според едно от тях не можем да засечем значително количество от праха. Според друга – част от праха се отстранява преди да навлезе в атмосферата. Третият вариант е, че около Земята има значително по-малко прах, отколкото предполагаме.
Ако разплетем тази мистерия, ще можем да научим повече за ролята на космическия прах да пренася водни молекули и въглерод до Земята през ранните дни на Слънчевата система и съответно - за произхода на живота на нашата планета.
Изследването е публикувано в Earth and Planetary Science Letters.
