Астрономи изучиха подробно далечен астероид, следващ Марс неотлъчно, и откриха поразителни сходства, които повдигат интересни въпроси, свързани с древния произход на този космически обект.
Въпросният астероид, наречен (101429) 1998 VF31, е част от по-голяма група троянски астероиди, споделящи орбитата на Червената планета.
Троянците представляват космически обекти, които са попаднали в гравитационно балансираните региони на космоса – в близкото обкръжение на други планети. Те са разположени на 60 градуса пред и зад планетата.
По-голямата част от познатите ни троянски астероиди споделят орбитата на Юпитер. Те обаче се срещат и при други планети, включително Марс и Земята.
Какво прави тогава (101429) 1998 VF31 толкова интересен? Това, че няма нищо общо с останалите астероиди от семейството Eureka, следващи Марс.
Източник: AOP
С помощта на спектографа на Много големия телескоп в Чили учените проучват как слънчевата светлина се отразява от 101429 и откриват, че той е много по-сходен с нашата собствена Луна.
Въпреки че на този етап не можем да сме 100-процента сигурни, според изследователите предполагат, че това космическо тяло е „фрагмент от оригиналната твърда кора на Луната“. Ако това е вярно, то как той се е озовал чак при Марс?
„Ранната Слънчева система е била много по-различна от тази, която виждаме днес – казва астрономът Апостолос Христу, водещият автор на проучването. – Пространството между наскоро формираните планети е било пълно с отломки и сблъсъците са били нещо съвсем нормално. Големите астероиди (планетезимали) постоянно са се врязвали в Луната и останалите планети. Възможно е отломък от подобен сблъсък да е достигнал орбитата на Марс, когато планетата все още се е образувала и е била пленена в своите собствени троянски облаци.“
Изследването е публикувано в Icarus.
