Потенциалното съществуване на една изключително далечна девета планета в Слънчевата система е обект на разгорещени дебати сред астрономите. Ако тя наистина е някъде там, отвъд орбитата на Плутон, то нейната светлина ще е наистина бледа, а това от своя страна ще я направи изключително трудна за откриване. Въпреки това астрономи от Йейлския университет предложиха метод, който може и да доведе до резултати, и дори вече започнаха да издирват деветата планета на местата, на които е най-вероятно да се намира.

Твърденията, че девета планета съществува, се основават на открития, направени през 2014-та. Според тях нещо с маса 5 до 10 пъти по-голямо от Земята изпълнява ролята на своеобразен гравитационен пастир на обектите в Пояса на Кайпер – обширен регион с комети, намиращ се отвъд орбитата на Плутон. По-задълбочените анализи и откриването на още комети със сигурност ще помогне, но за да бъдем максимално сигурни дали деветата планета съществува, ще трябва да открием нещо, което се движи в космическия мрак.

Изчисленията, подкрепящи теорията за деветата планета, показват, че нейната орбита е от 14 до 27 пъти по-далечна от Слънцето спрямо тази на Нептун. „Това е част от Космоса, която е почти неизследвана“, казва проф. Грегъри Лафлин.

Лафлин и докторантката Малена Райс ще търсят бледи обекти, които се движат изключително бавно през тази част от небето с помощта на специален метод. Те ще събират снимки, направени от сателита TESS и ще ги наслагват върху потенциалните орбитални пътеки, преминавайки от една част на небето към следваща. TESS често заснема онези части от небосклона, които изследва. Това позволява на Лафлин и Райс да комбинират стотици снимки (което те наричат наслагване) и съответно да направят така, че изключително бледите обекти да бъдат видими.

Други астрономи са използвали същия метод за откриването на спътници, но в малки региони около Уран и Нептун, чийто позиции са добре известни. Търсенето на планета, чието място е на практика неизвестно, е нещо съвсем друго. За да валидират своят метод, Лафлин и Райс успешно са използвали снимки на TESS, за да потърсят следи от Седна и два други транснептунови обекта.

Лафлин и Райс са се опитали също така да приложат метода върху два региона на небосвода, където деветата планета би могла да бъде. На годишната среща на подразделението за планетарни науки на Американското астрономическо общество, двамата изследователи обявиха, че са открили 17 потенциални обекта. Някои от тях може и да се окажат чиста проба илюзии, а всичко, което е реално, най-вероятно ще е най-обикновено обект от Пояса на Кайпер. Допълнителни анализи обаче биха могли да разкрият, че един от обектите представлява нещо много повече.

Дори и деветата планета да не е там, Лафлин и Райс биха могли да открият потенциални следи от нея. „Дори и нито един от тези кандидати да не е реален, това ще ни помогне да разберем повече за динамиките на външната Слънчева система, както и за потенциалните свойства на деветата планета“, коментира Райс.

Ако деветата планета не се намира на тези места, Лафлин и Райс планират да разширят своето търсене. Техният научен труд е приет за публикация в Planetary Science Journal.

Ако въобще съществува, деветата планета вероятно е милион пъти по-бледа от сегашната най-външна планета в Слънчевата система (все пак тя би трябвало да е около 20 пъти по-далече от Слънцето, отколкото е Нептун). До момента сме засичали множество по-малки от деветата планета обекти отвъд Нептун. В момента на откриването им обаче те са се намирали много по-близо, макар и най-далечната им орбита да се намира на изключително голямо разстояние от нас.

Райс нито отрича, нито подкрепя твърдението, че Деветата планета съществува, но допълва:. „Би било красиво, ако е някъде там“.

Източник: IFLScience