Астрономи откриха за първи път молекулярен кислород в друга галактика
В една галактика, разположена на половин милиард светлинни години от нас, съществува молекулярен кислород. Астрономи се натъкват на подобно нещо едва за трети път извън пределите на Слънчевата система и за първи път – извън Млечния път.
Кислородът е третият елемент, който се среща в най-големи количества във Вселената (след водорода и хелия). Ето защо неговата химия и присъствие в междузвездните облаци ни позволява да разберем по-добре ролята на молекулярния газ в галактките.
Астрономите търсят кислород отново и отново, използвайки милиметрова астрономия (която открива дължините на вълните, излъчвани от молекулите) и спектроскопия, която анализира спектъра за търсене на дължини на вълната, абсорбирани или излъчвани от специфични молекули.
Тези търсения обач показват озадачаваща липса на кислородни молекули, което означава, че всеобхватна картина на кислородната химия в различни междузвездни среди все още липсва, пише екип от астрономи, ръководен от Джунджи Уанг от Китайската академия на науките.
Молекулярният кислород вече е откриван в мъглявината Орион. Учените предполагат, че в космоса кислородът е свързан с водорода под формата на воден лед, който се е закачил за малки прахови зрънца.
Орион обаче е своеобразна „звездна люпилня“ и е възможно силната радиация от много младите горещи звезди да разбива молекулите на две и да освобождава кислорода.
И така стигаме до една галактика, наречена Markarian 231. Тя е специална. Намира се на 561 млн. светлинни години от нас и се „захранва“ от квазар. Това е изключително ярко галактическо ядро с активна супермасивна черна дупка в центъра. Квазарите са най-ярките обекти във Вселената и в Markarian 231 откриваме най-близкия до Земята квазар.
Именно тук (и по-специално – на около 32 615 светлинни години от центъра на Markarian 231) учените откриват молекулярен кислород. При това той се среща в големи количества – в сравнение с водорода тук той е 100 пъти повече отколкото в мъглявината Орион да речем.
Изследването е публикувано в The Astrophysical Journal.