Това е един от онези въпроси, които човечеството ще продължава да си задава до края на времето. Защо? Защото може би никога няма да разберем със сигурност.
Можем обаче да се опитаме да си представим как изглежда краят на Вселената (ако такъв съществува, разбира се).
Поглед назад във времето
Преди да започнем, трябва да се върнем назад във времето. Нощното ни небе е изглеждало по един и същи начин през цялата човешка история. То е било толкова надеждно, че хората от цял свят са измислили моделите, които са виждали в звездите, като начин за навигация и изследване.
За нашите очи небето изглежда безкрайно. С изобретяването на телескопите преди около 400 години хората успяват да видят по-далеч - повече, отколкото очите ни някога са могли. Те продължават да откриват нови неща в небето. Откриват повече звезди и в края на краищата забелязват, че има и множество странно изглеждащи космически облаци.
Астрономите ги кръщават „мъглявина“ от латинската дума за „мъгла“ или „облак“.
Преди по-малко от 100 години за първи път потвърждаваме, че тези космически облаци или мъглявини всъщност са галактики. Те са досущ като Млечния път - галактиката, в която се намира нашата планета, но са много далеч.
Удивителното е, че във всяка посока, в която погледнем във Вселената, виждаме все повече и повече галактики. На снимката по-горе, дело накосмическия телескоп Джеймс Уеб, която разглежда част от небето, не по-голяма от песъчинка, се виждат хиляди галактики.
Трудно е да си представим, че има граница, където всичко това свършва.
Покрайнините на Вселената
Технически обаче нашата Вселена има край. Наричаме го „наблюдаема“ вселена.
Това е така, защото всъщност не знаем дали нашата Вселена е безкрайна - което означава, че тя продължава вечно.
За съжаление, може би никога няма да разберем това поради едно досадно нещо: скоростта на светлината.
Винаги можем да видим само светлина, която е имала достатъчно време да стигне до нас. Светлината се движи със скорост точно 299 792 458 метра в секунда. Дори и при тази скорост й е необходимо много време, за да прекоси нашата Вселена. Учените изчисляват, че размерът на Вселената е поне 96 милиарда светлинни години, а вероятно е още по-голям.
Какво бихме видели, ако има край?
Ако се отправим към самия предполагаем край на Вселената, какво би имало там?
Вероятно просто... още вселена!
Съществува теория, според която нашата вселена всъщност няма край и може да продължи вечно.
Но има и други теории. Ако нашата вселена наистина има край и вие го преминете, може да се окажете в съвсем друга вселена. (Това засега е най-добре да остане за научната фантастика.)
Въпроси като този „Има ли Вселената край?“ нямат еднозначен отговор. Те обаче ни помагат да продължим да изследваме и откриваме Вселената и ни позволяват да разберем нашето място в нея. Разсъждавате като истински учен.
