На космическите тела не винаги им е лесно да запазят своята атмосфера. Питайте Марс, ако искате да се убедите. Сега ново изследване показва, че газовете, обкръжаващи Плутон, изчезват – те отново се превръщат в лед, тъй като тази планета джудже се отдалечава все повече от Слънцето.
Атмосферата на Плутон, която и без това е тънка, е съставена изцяло от азот, примесен с малки количества метан и въглероден оксид. Когато температурите на повърхността паднат, това изглежда кара азотът отново да замръзва, а атмосферата – да избледнява.
Специалистите правят тези свои изводи посредством т.нар. окултация – те използват далечна звезда на фон, която да изпълнява ролята на подсветка за телескопите тук на Земята. Именно по този начин успяват да видят какво точно се случва на Плутон. Това е добре изпитана техника, която се използва често в астрономията.
„Учените използват окултации, за да наблюдават промените в атмосферата на Плутон още от 1988 г. – казва планетарният учен Елиът Янг от Югозападния изследователски институт (SwRI) в Тексас. – Мисията „Ню хърайзънс“ създаде отличен профил на плътността ѝ благодарение на своето близко прелитане през 2015 г. – той бе консистентент с обемната атмосфера на Плутон, удвояваща се на всяко десетилетие. Нашите наблюдения от 2018 г. обаче показват, че от 2015 г. насам тази тенденция не продължава.“
Атмосферата на Плутон е създадена от изпаренията на леда по повърхността, като и най-малките температурни промени водят до значителни промени в обемната ѝ плътност. Най-известният азотен ледник е Sputnik Plantia. Той се намира в западната част на оформената като сърце област Tombaugh Regio, която се откроява на повърхността на Плутон.
В момента на тази планета джудже са ѝ нужни 248 земни години, за да се завърти около Слънцето. В най-добрия случай се доближава на 30 астрономически единици (АЕ) от Слънцето – т.е. 30 пъти разстоянието от Земята до нашата звезда.
Това разстояние обаче нараства постепенно, което означава, че до Плутон достига все по-малко количество слънчева светлина и съответно – температурите малко по малко падат. Увеличението в плътността на атмосферата, забелязано през 2015 г., най-вероятно се дължи на термална инерция – остатъчна топлина, уловена от азотните ледници, която е имала забавена реакция на увеличаващата се дистанция между Плутон и Слънцето.
„Аналог на това е начинът, по който Слънцето нагорещява пясъка на плажа – казва планетарният учен Лесли Янг от SwRI. – Слънчевата светлина е най-интензивна по пладне, но впоследствие пясъкът продължава да попива топлината и той е най-горещ в следобедните часове.“
Източник: NASA/SwRI
Откритията са представени в рамките на Ежегодната среща на обществото на подразделението за планетарни науки на американската астрономическа общност.
Източник: Science Alert
