На Плутон има ледени вулкани, извисяващи се на до 7 км височина
На ръба на Слънчевата система – далеч от топлината и светлината на Слънцето – съществува един наистина уникален извънземен свят, потънал в мрак.
Ново изследване открива, че Плутон има пейзаж, оформен от ледени вулкани, чийто тип и мащаби не се срещат в никое друго кътче на Слънчевата система. На югозапад от равнината Спутник (Sputnik Planitia) недрата на планетата са изхвърляли толкова големи количества киша, че там ледените планини се извисяват на до 7 км височина.
„В един от регионите, в които има съвсем малко кратери, образувани от сблъсъци с други обекти, преобладават огромни възвишения с неравни склонове. Подобни характеристики не се срещат на нито едно друго фотографирано място в Слънчевата система – пишат изследователите, ръководени от планетарния учен Келси Сингър от Севрозападния изследователски институт. –Съществуването на тези масивни характеристики предполага, че вътрешната структура и еволюция на Плутон спомагат или за по-доброто задържане на топлина, или че съществува много повече топлина като цяло, отколкото се смяташе преди „Ню Хърайзънс“.
ОЩЕ ОТ #вулкани
Вместо гореща разтопена лава, ледените вулкани изхвърлят кишава водна каша от летливи смеси като амоняк и метан. Веднъж щом навлязат в мразовитите атмосферни условия над земята, те замръзват и малко по малко се натрупват, образувайки различни структури (досущ като лавата, която образува планини и калдери, но просто… по-студени.
Първите признаци за ледени вулкани, известни като криовулканизъм, са засечени на Плутон през 2015 г., когато сондата „Ню Хъразйънс“ прелита край някогашната девета планета в Слънчевата система.
До този момент учените никога не са имали достъп до такова многообразие от данни, посветени на най-големия обект в пояса на Кайпер (поне доколкото ни е известно). Оказва се, че недалеч от оформената като сърце равнина Спутник съществуват някои наистина интересни характерсистики. Някои от тях (Райт и Пикард) са идентифицирани условно като ледени вулкани – огромни могили с дълбоки дупки в центъра. Т.е. те наподобяват вулканичните характеристики, които откриваме и на други места из Слънчевата система.
Анализ, извършен впоследствие от Сингър и неговите колеги, показва, че възвишенията на топографията вероятно изглеждат много по-изявени, отколкото са в действителност, заради скосеното осветяване при терминатора (линията, отделяща осветената от неосветената част на небесно тяло).
Криовулканичният терен на Плутон. Източник: NASA/JHU APL/SwRI/Isaac Herrera/Kelsi Singer
Сега обаче Сингър извършва много по-задълбочен анализ и открива, че теренът все пак е оформен от криовулканизъм. Причината, поради която се различава от останалите подобни места в Слънчевата система, вероятно се дължи на факта, че процесите и средата са различни и „уникални за Плутон“.
Характеристики, подсказващи за наличието на ледени вулкани, са откривани на множество светове из Слънчевата система, включително планетата джудже Церера, Титан (спътника на Сатурн), Европа (спътника на Юпитер) и дори Харон (спътника на Плутон). Трудно е обаче да заявим категорично, че става дума за криовулканизъм, тъй като на Земята не съществуват процеси със сходно естество, които да послужат за база за сравнение.
Сингър и колегите му откриват, че по краищата на равнината Спутник е пълно с множество подобни могили. Създаването на терен като този предполага, че изригването се е случило на множество различни места и че е изхвърлен огромен обем материал (около 10 000 кубични километра или около 4 млрд. олимпийски басейна). Обемът само на Райт е сравним с калдерата Мана Лоа в Хавай.
Все още не е ясно какви точно процеси в дълбините на Плутон са довели до криовулканизъм от подобен мащаб. Не е изключено да съществува дълбока мрежа от фрактури под терена, която впоследствие е покрита от процеждащата се и втвърдяваща се криомагма.
Новото откритие подсказва, че макар и Плутон да е мразовит свят, той далеч не е мъртъв или инертен. Всъщност далечната планета джудже може да разкрие множество вълнуващи подробности за криовулканизма.
Изследването е публикувано в Nature Communications.
Източник: Science Alert