Черната дупка в центъра на нашата галактика не е толкова „сънлива“, колкото учените са смятали до момента, съобщи АФП. Стрелец А* е свръхмасивна черна дупка в центъра на Млечния път.

Обектът дължи името си на съзвездието, в което се намира. Черната дупка е на 27 000 светлинни години от Земята. Наблюдавана е през 90-те години на 20-и век, а съществуването й е доказана благодарение на снимки преди година.

Тази черна дупка е на възраст 13 млрд. години, а масата й се равнява на около 4 млн. слънца. Винаги е разглеждана като спяща черна дупка, каза пред Франс прес Фредерик Марен от астрономическата обсерватория в Страсбург, който ръководи научното проучване, публикувано в „Нейчър“. Стрелец А* е в състояние на покой, подобно на повечето свръхмасивни черни дупки, които са погълнали цялата материя в своя обсег на привличане, пише БТА. „Представете си мечка в хибернация, след като е изяла всичко около себе си“, каза Марен. Според неговия научен екип обаче в края на 19-и век – период, изчислен посредством оценка на разстоянието, черната дупка е излязла от хибернацията, поглъщайки газ и прах, които са преминали край нея в продължение на няколко мсеца или година. След това е „заспала“ отново.

През този период черната дупка е била поне милион пъти по-ярка, отколкото е в момента. Това е мощност, еквивалентна на мощността на квазарите. Подобна черна дупка се намира в галактиката M87, на 55 млн. светлинни години от Земята.

Изводите за пика на Стрелец А* са направени на базата на необичайна радиация от молекулярни облаци в близост – замръзнали обекти от газ и прах. Те по дефиниция трябва да бъдат студени и да не излъчват толкова много светлина.

След милион секунди наблюдения сателитът IXPE е открил, че електрическото поле и магнитното поле на тази светлина вибрира в определена посока. Това явление, подобно на компас, сочи към Стрелец А*, следователно тази черна дупка е източникът на радиация, отразена в облаците. Така черната дупка излъчва „ехо“ от по-ранната си активност.

Остава да се установи какво е довело до активизирането на черната дупка – облак или звезда, намиращи се в близост.  Допълнителните наблюдения, планирани за септември с IXPE, ще помогнат за по-добро разбиране на цикъла на развитие на черната дупка Sgr A* и може би ще хвърлят светлина върху произхода на свръхмасивните черни дупки, които все още са загадка за астрономията.