Титан е единственият друг обект в Слънчевата система (освен Земята), който има морета, реки и езера – макар че те не са пълни с вода, а с въглеводороди (като например метан). Струва си да изучим по-подробно този сатурнов спътник именно заради тези негови уникални характеристики. И като се има предвид, че мисията „Касини“ вече не е активна, всичко пада върху плещите на телескопите. Сега и „Джеймс Уеб“ и обсерваторията „Кек“ изучават този мразовит свят, като резултатите са меко казано невероятни.

Тези два изключително мощни телескопа успяха да забележат морета на Титан и дори облаци. Снимките на „Джеймс Уеб“ са направени на 4 ноември. Екипът забелязва два облака в атмосферата край северния полюс на спътника. Изследователите решават да проверят дали не могат да проследят еволюцията на тези облаци – те получават достъп до „Кек“ и ги засичат отново 30 и 54 часа по-късно.

„Притеснявахме се, че когато погледнем към Титан с помощта на „Кек“ един или два дни по-късно, облаците вече ще са изчезнали. За наше огромно щастие обаче те си бяха на същото място и изглеждаха така, сякаш са на път да си променят формата“, заяви проф. Имке де Патер от Калифорнийския университет в Бъркли.

Еволюцията на облаците на Титан в рамките на 30 часа. Източник:  NASA/STScI/Keck Observatory/Judy Schmidt

Ако съпоставим изображенията, направени от Космоса и Земята, ще видим, че на пръв поглед те не изглеждат особено различни. Предимството на „Джеймс Уеб“ обаче се крие в неговия широк набор от инструменти. Да вземем за пример спектометрите – те могат да предоставят повече подробности за състава на атмосферата, както и за височината на облаците и височината на мъглата.

„Съчетавайки спектометрите на „Джеймс Уеб“ с оптичните изображения на „Кек“, ние получаваме една наистина цялостна картина на Титан“, добавя Де Патер, който си сътрудничи в наблюдението с ръководителя на екипа Конър Никсън.

Титан е единственият спътник в Слънчевата система, който притежава толкова плътна атмосфера. През 2027 г. NASA ще изпрати нова мисия до Титан. Тя се нарича „Драгънфлай“ (Dragonfly) и ще представлява многороторен спускаем апарат, който ще може да прецени дали този свят, отличаващ се със странен химически състав, може да бъде обитаем за някои форми на живот.

"Това са едни от най-вълнуващите данни, които сме виждали за Титан след края на мисията "Касини-Хюйгенс" през 2017 г., и едни от най-добрите, които ще получим преди пристигането на Dragonfly на NASA  през 2032 г.", казва Зиби Търл от университета "Джон Хопкинс", който е главен изследовател на “Драгънфлай”. "Анализът наистина трябва да ни помогне да научим много за атмосферата и метеорологията на Титан".

Данните от тези наблюдения все още се анализират и не са публикувани.

Източник: IFLScience