Титан определено е странен и мистериозен свят. Най-големият спътник на Сатурн е обгърнат от мъглива атмосфера, която скрива плитки езера с течен въглеводород. Открай време учените се надяват да го изследват отблизо. Ето защо през 2027 г. NASA планира да изпрати “Драгънфлай“ (Dragonfly) - специална сонда тип винтокрил - до Титан, която би трябвало да го достигне 7 години по-късно.
Космическият апарат би трябвало да кацне върху дюните Шангри-ла край кратера Селк. Изследователите описват този район като „забележителен от научна гледна точка“ – местност, която определено си струва да се изследва задълбочено.
Ново изследване картографира шест конкретни части от региона, които по всяка вероятност са покрити с пясъчни дюни и разчупена ледена повърхност. Научният труд ще предостави основа за бъдещи модели и хипотези, които ще могат да бъдат проверени след кацането на Dragonfly.
““Драгънфлай“ ще кацне на екваториален и сух регион от Титан – един въглеводороден свят със студена и гъста атмосфера“, казва планетарният учен Леа Бонфой от университета „Корнел“ в Ню Йорк.
„Понякога там вали течен метан, но по-скоро прилича на земните пустини – откриваме дюни, малки планини и кратери. Проучваме внимателно мястото на кацане – неговата структура и повърхност.“ Как? С помощта на радарни изображения, направени от сондата „Касини“. Като проверяват по какъв точно начин радарните сигнали се променят и се отразяват от различни ъгли, изследователите могат да направят обосновани предположения за това как ще изглежда самият терен.
Тъй като изображенията на „Касини“ са с резолюция от около едва 300 метра на пиксел, екипът взима предвид и други данни, събрани от „Хюгинс“, който каца на юг от мястото, където се очаква да се приземи “Драгънфлай“.
За момента голяма част от детайлите – например височината и формата на кратера Селк – са със съвсем приблизителни стойности. Ето защо до 2034 г. ще трябва да бъдат извършени множество анализи.
„През следващите няколко години ще обърнем специално внимание на региона около кратера Селк“, допълва планетарният учен Алекс Хейс от университета „Корнел“.
„Драгонфлай“ представлява вентокрил – подобен на хеликоптер летателен апарат, който (веднъж щом кацне на Титан) учените ще управляват досущ като популярните комерсиални дронове. Той би трябвало да тежи около 450 килограма и да разполага с осем ротора (диаметърът на всеки един от тях ще е около 1 метър).
Вятърът на Титан е слаб, а гравитацията – ниска. В тези условия максималната скорост, която „Драгонфлай“ се очаква да развива, е 36 км/ч.
В много отношения Титан е сравним със Земята. Ето защо учените се надяват да научат повече както за нашата собствена планета, така и за този спътник на Сатурн.
“„Драгонфлай“ най-накрая ще ни покаже как изглежда този регион, както и самият Титан“, допълва Бонфой.
Изследването е публикувано в Planetary Science Journal.
Източник: Science Alert
