Астрономи извършиха нови наблюдения на гигантската комета C/2014 UN271 (Бернардинели-Бернщайн) с помощта на телескопа „Хъбъл“ и потвърдиха това, което вече подозирахме – този обект е наистина огромен.

Учените съобщават в The Astrophysical Journal Letters, че Бернардинели-Бернщайн е най-голямата комета, откривана някога. Тези обекти разполагат с огромни опашки, които могат да се простират на милиони километри. Тяхното ядро обаче е една твърда и „мръсна снежна топка“, съставена от лед и прах. Сегашните данни съвпадат с тези, получени при наблюдения с ALMA – диаметърът на ядрото на кометата е 130 км. Т.е. 1/3 по-голям от предишния рекордьор (C/2002 VQ94) и горе-долу колкото американския щат Роуд Айлънд.

„Това е невероятен обект, особено като се има предвид колко активен е на толкова голямо разстояние от Слънцето – казва Ман-То Хуи от Университета за наука и технологии „Макао“, водещият автор на изследването. – Предположихме, че кометата е доста голяма, но за да потвърдим това, трябваше да разполагаме с възможно най-добрите данни.“

Сега знаем, че ядрото на кометата е около 50 пъти по-голямо от това на повечето известни комети. Масата му пък достига 500 трилиона тона. Според NASA тази стойност е стотици хиляди пъти по-голяма от масата на една типична комета, намираща се в близост до Слънцето.

Бернардинели-Бернщайн идва от облака Оорт – обширен регион в покрайнините на Слънчевата система, където се срещат повечето кометни обекти. Колкото повече се приближават до Слънцето, толкова повече тези замръзнали космически скали се нагорещяват и започват да отделят прах и газ. Бернардинели-Бернщайн се движи към нашата звезда, но тя никога няма да я доближи на повече от 10,9 астрономически единици (1АЕ = на разстоянието между Земята и Слънцето) или около 1 600 000 000 км. Кометата ще достигне тази точка (отвъд орбитата на Сатурн) през 2031 г.

Едно от основните предизвикателства, пред които астрономите са били изправени при измерването на Бернардинели-Бернщайн, е да направят разграничение между облака от космически прах, лед и газове, обгръщащи ядрото (т.нар. кома), и самото ядро. Въпреки че се намира на повече от 4 800 000 000 км от Слънцето и температура ѝ е стотици градуси под нулата, бледата слънчева светлина е достатъчна, за да сублимира въглеродния оксид по повърхността ѝ. Бернардинели-Бернщайн все още е твърде далече от нас, за да можем да измерим ядрото ѝ директно. Ето защо извършените на този етап наблюдения трябва да бъдат сравнени с модел, който елиминира комата и отчита единствено ядрото.

Съпоставка на кометите-рекордьори. Източник: ILLUSTRATION: NASA, ESA, Zena Levy (STScI)

Освен това кометата има и изключително тъмно ядро. Според съавтора на изследването Дейвид Джуит то е „по-черно и от въглен“. Същото нещо наблюдаваме и при кометата 67P, която бе посетена от космическия апарат „Розета“. Бъдещи наблюдения ще прецизират допълнително измерванията на размера.

„Тази комета е буквално върхът на айсберга – съществуват хиляди други, които са твърде бледи, за да бъдат забелязани в далечните части на Слънчевата система“, добавя Джуит, професор по планетарни науки и астрономия към Калифорнийския университет в Лос Анджелис. – Винаги сме предполагали, че тази комета трябва да е голяма, тъй като е толкова ярка на толкова голямо разстояние. Сега потвърдихме, че това наистина е така.“

Траекторията на кометата е почти 90-градусова спрямо равнината на Слънчевата система, в която се намират осемте планети. Нейната елиптична орбита я отвежда на около половин светлинна година от Слънцето и тя „пропада“ навътре през последните 1 млн. години.

Източник: IFLScience