Китайската лунна сонда "Чанъе-6" пое по обратния път към Земята, след като събра скални проби от обратната страна на Луната, предадоха световните осведомителни агенции, позовавайки се на Китайското национално космическо управление (CNSA).
Така Китай стана първата страна с подобно постижение. При успешен завършек на мисията страната ще стане първата, върнала на Земята проби от обратната страна на естествения ни спътник.
Постижението бележи нов етап в амбициозната космическа програма на Китай, която има за цел до 2030 г. да изпрати пилотирана мисия до Луната. Китайската космическа агенция го нарече "безпрецедентен подвиг в историята на човешкото изследване на Луната", пише БТА. "Чайна нюз" съобщава, че след успешното събиране на проби "китайското знаме, носено от спускаемия апарат, е разгънато за първи път на далечната страна на Луната".
Спускаемият модул на космическата сонда "Чанъе-6", кръстена на китайската богиня на Луната, кацна на обратната страна на естествения спътник на Земята в неделя и отново се издигна от лунната повърхност във вторник.
Сондата "Чанъе-6" се състои орбитален модул, спускаем модул, подемен модул и модул за връщане. Спускаемият и подемният модули се приземиха в целевия район на обратната страна на Луната на 2 юни.
Събраните проби са поставени в контейнер в подемния модул на сондата, както беше планирано. Модулът се е издигнал във вторник сутринта пекинско време и е навлязъл в предварително зададена орбита около Луната. Контейнерът ще бъде прехвърлен в капсулата за връщане, съобщи CNSA.
Бордовото оборудване, включително устройствата, предоставени от Европейската космическа агенция (ЕКА) и Франция, е работило според очакванията.
От китайската космическа агенция съобщават още, че сондата е устояла на високите температури на обратната страна на Луната, но излитането й е било особено деликатно.
Поради местоположението на сондата на Луната, контролният център на Земята не може да поддържа пряк контакт с нея и разчита на сателита "Цюецао-2".
Това означава, че сондата е трябвало да се настрои самостоятелно за излитането.
Китайската космическа агенция обяснява, че космическата капсула ще се скачи с космическия кораб "Чанъе-6" в лунна орбита и ще започне своето пътуване обратно към Земята.
Агенцията очаква космическият кораб да кацне в северния автономен регион на Китай Вътрешна Монголия към края на юни.
Мисията се смята за крайъгълен камък в амбициозната космическа програма на страната. Ако завърши успешно, това ще отбележи първия път, когато почвени и скални проби от обратната страна на Луната се връщат на Земята.
Това е шестата лунна мисия от Китай от 2007 г.
През 2019 г. "Чанъе-4" стана първият космически кораб в историята, кацнал на обратната страна на Луната. През 2020 г. сондата "Чанъе-5" събра проби от близката страна на Луната.
Китай се надява да изстреля първата си пилотирана мисия до Луната до 2030 г. Освен това страната планира да изгради лунна база.
Китай разви значително космическите си програми, инвестирайки милиарди долари в този сектор, за да догони американските и руските лидери. Страната вече постигна редица успехи, включително изграждането на космическата станция "Тянгун", където през април беше изпратен нов екипаж от трима астронавти.
САЩ обвиняват китайската космическа програма, че прикрива военни цели и се стреми да осигури господството на Пекин в космоса.
Вашингтон планира да изпрати отново астронавти на Луната до 2026 г. с мисията си "Артемида 3" ("Артемис 3").
Целта на новата мисия на Китай, която стартира на 3 май и се очаква да продължи 53 дни, беше да събере проби от басейна Южен полюс-Айткен - един от най-големите известни импактни (ударни) кратери в Слънчевата система, намиращ се на обратната страна на естествения ни спътник. За да изпълни задачата, сондата разполагаше с бормашина за пробиване и събиране на проби под повърхността и с роботизирана ръка за събиране на материал директно от нея.
Луната стана обект на подновен интерес от страна на много космически нации през последните години поради ценните суровини, които се смята, че съдържа.
Учените смятат, че тъмната страна на Луната - рядко изследван регион, наречен така, защото е невидим от Земята, а не защото никога не улавя слънчевите лъчи, е многообещаваща за изследвания, тъй като кратерите й са покрити в по-малка степен от древни потоци лава, в сравнение с тези на видимата й страна.
Пробите, взети от далечната страна на Луната, ще помогнат на изследователите да научат повече за формирането и историята й.
Те също така ще осигурят по-добро разбиране на произхода на Слънчевата система и ще помогнат за подготовката на бъдещи изследвания.
