Оказва се, че Марс е доста по-активна планета, отколкото предполагахме.

Нови техники спомогнаха за откриването на неидентифицирани досега трусове под марсианската повърхност. Според учените най-вероятното обяснение е, че те са вследствие от вулканична активност.

Все повече доказателства подкрепят твърдението, че Марс въобще не е мъртва планета. Напротив – сеизмичната активност кипи с пълна пара под нейната прашна и пуста повърхност.

„Това, че знаем, че мантията на Марс е все още активна, ще ни помогне да научим повече за начина, по който Марс е еволюирала като планета – казва геофизикът Хрвое Ткалчич от Австралийския национален университет. – Ще можем да си отговорим на фундаментални въпроси, свързани със Слънчевата система и състоянието на марсианското ядро, на неговата мантия, както и на еволюцията на липсващото му магнитно поле.“

Дълго време учените смятаха, че във вътрешността на Марс не се случва нищо особено.

Планетата разполага и с минимално магнитно поле. Планетарните магнитни полета (обикновено) се генерират във вътрешността на планетите от т.нар. динамо – въртяща се, конвектираща и електропроводима течност, която преобразува кинетичната енергия в магнитна и оформя магнитното поле.

Фактът, че Марс не разполага с магнитно поле, предполага, че и активността във вътрешността ѝ на практика е никаква. Това е проблем, тъй като магнитното поле е от ключово значение за живите организми. Тук на земята то ни предпазва от космическата радиация, която може да унищожи живота. На Марс нивата на радиация са много по-високи, въпреки че се намира на много по-голямо разстояние от Слънцето.

Когато сондата „ИнСайт“ на NASA обаче пристигна на повърхността на Червената планета през ноември 2018 г., тя започна да се вслушва в нейния „сърдечен ритъм“. Именно по този начин установихме нещо впечатляващо – Марс „буботи“. До ден днешен „ИнСайт“ успява да засече стотици марсотресения, благодарение на които учените създават и детайлна карта на интериора на планетата.

Ткалчич и неговият колега – геофизикът Уиджия Сън от Китайската академия на науките, решават да потърсят трусове, които по една или друга причина са останали незабелязани в данните на „ИнСайт“. Нещо повече - двамата прибягват до помощта на две нетрадиционни техники, които геофизиците започват да прилагат едва наскоро.

На базата на 9 шаблона на известните марсотресенията учените засичат 47 нови сеизмични събития, които идват от регион, известен като Cerberus Fossae – система от цепнатини, образувани от дефекти, довели до разкъсването на кората.

Повечето нови сеизмични събития напомнят доста на други два труса в района от май и юли 2019 г., което подсказва, че по-малките са свързани с по-големите.

Впоследствие изследователите решават да потърсят причината за тези трусове. Техният анализ не открива някакъв модел по отношение на моментите на настъпването им, което от своя страна отхвърля варианта марсианският спътник Фобос да е оказал някакво влияние и да ги е предизвикал.

„Открихме, че тези марсотресения се случват по всяко време през марсианския ден, докато онези трусове, засечени и обявени от NASA в миналото, изглежда разтърсват планетата само през нощта“, казва Ткалчич.

„Ето защо можем да предположим, че движението на разтопените скали в мантията на Марс е основният причинител на тези 47 труса, идентифицирани наскоро под региона Cerberus Fossae”.

Предишен анализ на характеристиките по марсианската повърхност около Cerberus Fossae показва, че в последно време (т.е. през последните около 10 млн. години) регионът е вулканично активен.

Активността, идентифицирана от Сън и Ткалчич и приписана на непрестанното движение на магманата в марсианската мантия, показва също така, че планетата е доста по-активна в сеизмично отношение, отколкото предполагахме досега.

Ако случаят действително е такъв, то това потенциално ще промени разбиранията ни за историята на Марс, както и за неговото бъдеще.

Изследването е публикувано в Nature Communications.

Източник: Science Alert