Когато сондата „Касини-Хюйгенс“ премина през солените парни струи, извиращи от интериора на Енцелад, спътника на Сатурн, тя се натъкна на едно изненадващо нещо: смеси, които принципно се асоциират с хидротермалните отвори по земното океанско дъно.
По-конкретно, вниманието на астробиолозите бе привлечено от голямото количество метан в тези пари – то изглеждаше особено високо. По това време обаче специалистите не изключваха възможността то да се е образувало вследствие на геохимични (т.е. небиологични) процеси.
Случаят обаче вече не е такъв. Учени определиха, че нито един известен на човечеството процес не би могъл да изхвърли толкова голямо количество метан, каквото е било засечено на Енцелад. Това означава, че основният виновник е или неизвестен процес, или произходът му е биологичен.
„Искахме да разберем дали земеподобни микроби, „ядящи“ дихидрогена и произвеждащи метан, биха могли да обяснят голямото количество метан, засечено от „Касини“ – казва биологът Регис Фериере от Университета на Аризона. – За да потърсим подобни микроби, известни като метаногени, по морското дъно на Енцелад, ще се нуждаем от изключително предизвикателни дълбоководни мисии, а такива няма да бъдат проведени през идните няколко десетилетия.“
Само защото не можем да се гмурнем и да надзърнем какво се случва в извънземните дълбини, не означава, че не разполагаме с инструментите, които да ни дадат този отговор. Изследователите прибягнаха до помощта на математически модели с известни променливи (т.е. процесите, които образуват метан тук на Земята).
Енцелад е наистина впечатляващо място. Намира се сравнително далече от Слънцето и е обвит от доста дебел лед. Под тази броня обаче се крие гигантски световен океан, в който вероятно има течения, сходни с тези на Земята, както и необходимите съставки за формирането на живот.
Човек би си помислил, че океан, разположен толкова далече от Слънцето, би бил твърде студен, за да поддържа форми на живот. Планетарните приливни сили обаче биха могли да затоплят интериора на спътника.
Това не само че ще попречи на световния океан да замръзне, но вероятно би означавало, че съществуват и хидротермални отвори. Те са разположени на океанското дъно и именно през тях топлината от интериора навлиза в самия океан.
На Земята тези отвори представляват особено интересни екосистеми – животът на тези места процъфтява благодарение на хранителни мрежи, базирани на химически реакции (хемосинтеза), а не на фотосинтезата, която, както всички знаем, разчита на Слънцето.
И така, ако на Енцелад има хидротермални отвори (а шансовете за това са доста големи), то те биха могли да поддържат форми на живот, които малко или много наподобява земните.
Смесите, асоциирани с хидротермалните отвори, които „Касини“ е засякъл на Енцелад, включват както метан, така и дихидроген и въглероден диоксид. Изследователският екип включва известните биологични и геохимични процеси в своите математически модели, за да провери дали не би могъл да възпроизведе относителното изобилие на тези смеси.
Първо, учените проверяват големите количества дихидроген, за да определят дали те биха могли да бъдат вследствие от хидротермална активност. След това те определят дали са достатъчни за захранването на популация от хидрогенотрофни метаногени. Тук, на Земята, това са археите (едноклетъчни микроорганизми), които метаболизират молекулярен водород и въглероден дикосид, за да образуват метан.
В края на краищата учените откриват, че изобилието от метан е твърде високо, за да бъде резултат от известни геохимични процеси. Това означава, че там долу, в дълбините на океана на Енцелад, би могло да има микроби.
Разбира се, това е само едно потенциално обяснение. Не е изключено на Енцелад да съществуват и геохимични процеси, които не наблюдаваме на нашата планета.
Изследването е публикувано в Nature Astronomy.
Източник: Science Alert
