На някои екстремни планети има океани от лава. Но нещо друго ги кара да сияят толкова силно
В Млечния път съществуват множество екзопланети, но някои от тях са по-екстремни от други. Да вземем за пример горещите супер Земи. Представете си скалист свят като нашия собствен, но 10 пъти по-масивен. Сега го приближете до неговата звезда до такава степен, че да са му необходими по-малко от 10 дни, за да направи своята орбита.
Подобни планети не са просто горещи. Фактът, че се намират толкова близо до своята звезда, ги прави същински изпепеляващ ад. Астрономите предполагат, че тяхната атмосфера е унищожена от звездните радиация и ветрове, а по повърхността им е пълно с океани от разтопена лава, достигащи над 570 градуса по Целзий.
Всичко това само по себе си е впечатляващо. Тези планети обаче се отличават с още една мистерия. Някои от тях са особено ярки и отразяват светлината от своята звезда – свойство, известно като албедо.
Други са по-ярки дори и от Земята – те отразяват до 50 процента от светлината на своята звезда (за справка – нашата планета отразява 30 процента от слънчевата светлина). Планетарните учени нямат представа на какво се дължи това.
„Човек би предположил, че тези планети, пълни с лава, ще са своеобразни въглени топки, орбитиращи в космическото пространство – много тъмни, въобще няма да са толкова светли – коментира планетарният учен Зара Есак От Масачузетския технологичен институт – Какво ги кара да сияят толкова силно?“
Истината е, че все още нямаме представа. Можем обаче да отхвърлим няколко възможности. След като създадоха лава и вулканично стъкло в лабораторни условия (и измериха отражаемостта им), учените достигнаха до заключението, че те не биха могли да бъдат отговорни за допълнителната яркост.
„Все още не знаем изключително много неща за тези планети, пълни с океани от лава – казва Есак. – Досега ги възприемахме за най-обикновени сияещи скалисти топки. Тези планети обаче най-вероятно имат комплексни системи от повърхностни и атмосферни процеси, които са изключително екзотични и които не сме срещали досега.“
Изследването е публикувано в The Astrophysical Journal.