- И така, уважаеми зрители, настъпи дългоочакваният момент. От 100-те финалисти ще бъде изтеглено името на победителя за най-престижната награда на годината: 24 часа в компанията на Истинска жена.
Залата притихна. Чуваше се само жуженето на холокамерите. Водещият хвана за ръка малко момченце и го поведе към сферата с топките.
- Хайде, Джони, подай ми една.
Детето посегна бавно и колебливо. Секундите се точеха до безкрайност. Шоуменът нервно попи потта по слепоочията си. Една топка отразяваше най-силно блясъка на прожекторите и привлече детския поглед. Джони бързо я хвана и доволен, че се е справил, я подаде на мъжа. Водещият взе топката и едва не я изпусна от припряност.
- Това е… това е… Едивур от линията Булхарт! Ела тук, Едивур. Нека всички видят триумфа ти! Нека са съпричастни с твоята радост. Според правилника времето започва да тече от момента на влизане в дома й. Тя ще изпълни три твои желания и ще отговори на три въпроса. Ако й допаднеш, може да останеш, докато те иска.
Едивур стана. Холокамерите улавяха всеки незначителен жест и препращаха образа към хилядите потребители на град Одора, сателит на планетата Юнона.
Всички наоколо ръкопляскаха, свиркаха, викаха… малко по-слабо, отколкото на гладиаторски мач. В очите им с леко въображение можеше да се види благородна завист. То да се чудиш дали да му завиждаш на Еди. Какъв лош късмет! Останалите 99 финалисти ще получат най-нови сексотони, домашни роботи, алогични анализатори, а… Истинска жена? – празно понятие за повечето от присъстващите. Но Еди си пада по имагинерните неща. И най-важно е да има шоу!
Публиката бавно се изнизваше към изходите.
Едивур изчака и отиде при организаторите, за да разбере как ще си получи наградата.
- Търси я в сектор “Б” на Северната спирала.Охраната е с най-висока степен на защита. Вземи пропуска. Нанесохме очните ти характеристики и внимавай. Знаеш регламента: тя определя правилата. Гледай да не я ядосаш, че ще си пропилееш шанса.
Булхарт смутолеви набързо благодарност, грабна картата и се изнесе по скоростната лента на път за вкъщи.
Чудеше се как да предразположи Истинската жена. Може би с цвете? Беше чел за древен обичай да се постъпва така. Но на Одора нямаше цветя. В хидропонните градини отглеждаха само клетки от растенията, служещи за храна или лекарства. Ще нарисува цвете. Да. Рисунката ще бъде... подарък от сърце.
Сектор “Б” на Северната спирала – празен, пуст и добре поддържан в сравнение с гъмжилото другаде. Говореше се, че тук са живели… малките женички – момичетата. Точно така! После са ставали Истински жени. Според историческите данни, до които се добра, те са били половината от човечеството. Най-интересното е, че са им разрешавали да упражняват отговорни професии. Колко неразумно за хората от древността. Нима можеш да очакваш нещо положително от капризни, суетни и разглезени същества, чийто живот е подчинен да служат за удоволствие на мъжете? В космически светове като Одора това е ужасно скъпо. А в миналото на всеки мъж са се падали поне две Истински жени. Първата, наречена “майка”, била лично негова от самото раждане. В последствие се сдобивал със съпруга. Ако бил с късмет, имал баби, лели, сестри, племенници, дъщери – все жени с неясни функции и предназначение. Да приветстваме нашите учени, конструирали сексотона, за простия и съвършен живот, който имаме!
Еди горчиво се усмихна.
Той беше намислил желанията и въпросите, но осъзна, че са глупави. Защо ще иска да я вижда гола? Сексотонът му е показвал хиляди жени, реално живели и плод на мъжките фантазии. Вторите са физически по-издържани и по-чувствени в секса. Бил е с много от тях, така че… Трябва да пожелае нещо, което виртуалните не могат да дадат. Може би да разговарят?
Еди се взря в камерата пред дома ѝ. Люкът се плъзна встрани и отвътре го лъхна топъл, приятен аромат. Занули хронометъра, прекрачи прага и ... се закова на място. Обстановката надхвърли най-смелите представи. Само скъпите шоу-програми имаха подобен декор. Тръгна от стая в стая, а до слуха му достигна мелодия от непознат музикален инструмент. Звукът го отведе до кафез. Едивур дълго гледаше хипнотизиран птичето. Изведнъж то спря, подскочи на горната пръчка и… цвъкна.
- А! То било живо? Какъв невероятен лукс!
Огледа се. Въздушни течения поклащаха листата на декоративни цветя. Може би те също са живи? Силен спазъм го стисна за гърлото. Смачка рисунката и я натъпка в джоба.
Наблизо се чу лек плясък.
Съседното помещение спираше дъха с огромните си размери и с наличието на вода, поразяваща въображението за богатството на собственикът й.
Истинската жена плуваше в басейна. Видя го, махна му и с изящни движения се насочи към него.
- Подай ми халата! Ето там.
Тя се изкачи по стълбичката, но Булхарт бе парализиран от изненада, възхищение и… бързо пипна главата си – нямаше каска… не, не се е прикачил към сексотона.
- Сама ще го взема – каза усмихната, а босите й нозе оставиха мокри следи по пода. – Ще се облека. Чакай ме в Синята стая. Поръчай си каквото желаеш.
Устата на Едивур пресъхна – жаден за вадичките по тяло й. До сега не беше изпитвал подобно вълнение. Притесни се и като не знаеше какво да прави, бръкна в джоба, а смачканата хартия тупна и се изтърколи към нея. Понечи да я вдигне, но жената го изпревари.
- Това за мене ли е? – разгърна рисунката. – О… Ти си бил много специален. Хайде, Едивур Булхарт, отпусни се. Приятно ми е , че си тук.
В Синята стая цветове, форми и аромати хармонираха помежду си. Холографско изображение от морските дълбини на Земята заемаше цяла стена.Току някоя риба се стрелкаше и се размиваше в предполагаемия край на екрана. Актинии и водорасли бавно се поклащаха и създаваха усещане за покой.
Ръка докосна рамото му. Еди трепна и рязко се обърна. Дълга, синя рокля обгръщаше жената като оставяше открити само ръцете и лицето. В представите му всички жени ходеха полуголи. Тя се наведе и подаде чаша с питие. Крайчетата на мокрите й коси го погалиха. Вдъхна блажено аромата.
- Да се представя: казвам се Елена – и като в древен обичай подаде ръка.
Еди я хвана, задържа я за миг, а после, спомняйки си нещо , бързо се наведе и я целуна.
- Ах! Истински кавалер! Разкажи ми нещо за себе си – каза тя и седна срещу него.- Например… какво работиш?
- Акушер съм.
- Рядка професия. Ти ли я избра?
- Да – каза гордо. - Баща ми Едион беше акушер.
- Единият. А другият ти баща? – Елена изпитателно го погледна.
- Моят баща е само един. Другият по задължение е дал материал, за да лети в космоса. Все още е жив – питието оказа въздействие, но не успя да охлаби мъката в гърдите му.– Когато станах на 16, получих правото да разбера кой е. Веднъж се срещнахме. Вбеси се като разбра, че съм синът му. Нарече ме гадно, мокро петно. Това е - просто... донор.
- А Едион? Какви са отношенията ви?
- Пак тогава получих контейнер - неговото наследство за мен. Вътре имаше касети с холофилми – от раждането ми до смъртта му. Бях на 7, когато умря от старост на пределните 62 години. Помнех как ме носи на ръце и завирам лице във врата му. Филмите избистриха спомените. - Еди въздъхна. - Винаги съм искал да съм като него.
-Той е бил на 55, когато си се родил. Така ли?
Тя внимателно наблюдаваше как се измъчва от неудобните ѝ въпроси и се възхищаваше на смелостта му да отговаря, успявайки да се владее и да не избухне.
- От неговото поколение всички измрели, а той с 15 години превишавал средната продължителност на живота –продължи мъжът.- Отказвал да има деца. Струвало му се - не знам защо - извратено. Никога не напуснал града, а и как да стане без да даде материал? Накрая се решил, но не за да лети в космоса. Бил самотен. Избрал пилота за втори баща от генетичната банка случайно – без предварителни проучвания. И ето ме мен на бял свят.
Елена го гледаше замислено и с интерес.
Едивур отпусна глава назад и впери поглед в тавана. Пред очите му изникна образът на Едион от последния филм с последното послание:”Сине, ако искаш да живееш като човек, намери Истинска жена.”А неговите 24 часа минута след минута се изнизваха. Все още не знаеше как да продължи.
- Еди, Еди! – Елена го побутна по коляното. – Не си дошъл за нищо, нали?
- Да… в същност… нека първо попитам.
- Добре. Давай!
И като водопад се изляха въпросите, събирани през целия съзнателен живот. Къде са изчезнали всички жени? Какво означава думата “майка”? Струва ли си да учиш 20 години, за да умреш на 40? Телата на умрелите в храна ли се рециклират? Откъде се е взела тя – единствената Истинска? Какво означава да живееш като човек?…
- Елена, кажи аз човек ли съм? Какво съм? Едион е бил сигурен, че ние не сме хора. Има странно послание към мен - да не отстранявам агресията чрез сексотона, а с медитация и спорт.
Глухо мълчание се възцари в стаята. Сериозното лице на жената нямаше нищо общо с онова от басейна. Едивур я видя да хапe устни, а погледът й бягаше встрани. Край. Ядоса я.
- Виж… аз мога да отговоря на въпросите –каза тя.
Той изненадано я погледна, а тя продължаваше да е сериозна и липсваше игривата нотка в гласа й.
- Условието е едно: да се простиш с живота си.
Ах, загази! Наистина загази. Би могъл да я... да я... Стисна юмруци и зъби... Не. Няма.А да си тръгне? Но къде ще иде? Има най-хубавата професия – да дава живот. Безсмислен живот! Много умираха в боеве още като деца, други се пръскаха от удоволствие, че ще загинат на арената в гладиаторски битки. На това му викаха естествен подбор! Не може да си тръгне. Как ще прекара оставащите 15 – 20 години с мисълта, че е щял да научи защо живее в абсурден свят, а се е отказал? Дали сега или тогава – какъв е смисълът? Е, да става каквото ще!
- Съгласен съм. Приемам условието. Искам да знам!
Тя започна да разказва за онова далечно време, за прародината Земя, когато хората за пръв път се изправили пред необятния космос. Тогава всичко било против тях: безтегловност, радиация, огромни разстояния, смазващи ускорения. Те просто не били устроени за живот сред звездите.Учените решили да променят човека, да го пригодят към необичайните условия. И го направили. Космическите хора нямали много общо по външност със земните - били уроди и се възприемали така.Телата били променени - естетическият вкус не. Каква огромна, лична трагедия бил животът на всяко едно от тези същества!
- Тук стигаме до днешното определение за човек. Човек е онзи, който не е отклонен от естествената еволюция.
- В такъв случай…
- Да. Ти не си човек – Елена горчиво поклати глава. - Имаш един баща в повече, не те е родила майка, а машина. Знаеш ли как ви наричаме? – какавиди.
- Наричате? Кои сте вие, които така ни наричате?
- Ние сме Истинските хора. Все още сме много повече земни и твърде малко космически. Трудно е да се каже колко хилядолетия трябва да минат, за да се променим осезателно по естествен път. Необходимо е да живеем в условия близки на земните на прекалено висока цена и затова сме отчайващо малко.
- А ние, ние кои сме? – ужасен прошепна Еди. Пръстите му побеляха да стискат чашата от радон. Опитваше се да диша бавно и дълбоко, за да уталожи напрежението. Още мъничко оставаше преди стаята бъде взривена.
- Вие имате съвсем малко жизнена енергия - следствие от начина, по който идвате на бял свят –спокойно продължи Елена. - Това определя и прекалената агресивност. Сексотонът притъпява агресията и изчерпва наличната енергия. Ако не умрете преждевременно, към края на четвъртото десетилетие тя наближава критичния минимум. Не си ли се замислял защо зрелите мъже не умират в битки, а отдъхвайки със секстона? Машината подава сигнал и току преди окончателно да ви загубим, ви превръщаме в био роботи. Започва вашият нов живот. Знанията и уменията, които сте усвоили до момента, в съчетание с най-новите технологии на роботиката, ви правят почти безсмъртни. Вие сте реалните космически колонизатори. Но ти, Еди, вече не ставаш за нищо. В главата ти има излишна и вредна информация. Няма качествен биоробот с поразена психика. Не е оправдано да те връщаме към предишното съществуване.
- Но баща ми? Баща ми Едион наистина е умрял.
- Вярно. Приличате си. Бил е рядко изключение. Изгорили са го и с праха му са подхранили градините на Одора.
Елена извади малко шишенце.
- Подай си чашата, Еди.
Тя изсипа съдържанието в питието и каза:
- Изпий го до дъно. Ще заспиш и всичко ще свърши.
*****
- Хайде, сънливецо, ставай! Приготвих ти закуска.
Едивур бавно отвори очи. Не може да е вярно. Не е мъртъв, а тя обеща, че ще умре докато спи. Погледна хронометъра. 24 – те часа вече бяха изтекли, а Елена усмихната носеше подноса.
- Защо съм жив? – огледа се и забеляза, че е спал съблечен сред завивките.
- Зная, че те измъчих – усмивката не слизаше от устните й.- Потърпи още малко.
- Искаш да ме измъчваш? – учудено я попита.
Каква жена! Би могъл с един удар да й разбие черепа, а седеше вдървен като робот без бързи свръзки.
- Така са устроени жените, Еди. Обичат да измъчват мъжете – Елена остави подноса и седна на леглото.
- Колко време ти е необходимо за мен? Час? Ден? – всъщност му беше безразлично.
- Брей, че си недосетлив!
С две ръце го притисна за раменете и се надвеси над него.
-Хубаво ме чуй – каза тя бавно и тихо.-Докато смъртта ни раздели.Добре дошъл при Истинските хора, Едивур Булхарт!
- Чакай… не разбирам… да не искаш да кажеш, че…
- Да сме наясно – прекъсна го Елена - първо ще те измъча да станеш баща на децата ми, после ще трябва да помагаш в отглеждането и възпитанието. Предстои ти преквалификация.
- Но нали аз не съм човек? – по смутен и объркан той никога не беше се чувствал.
Елена дълбоко въздъхна:
- Извини ме. Вчера нещо премълчах, но бързах да ти дам успокоително, за да не ме размажеш по стената.Твоят баща Едион е успял по някакъв неведом за науката начин да ти предаде от своята енергия, както става при Истинските хора между родители и деца. Липсва ти женската част от енергията. Естествено ще се старая да компенсирам загубата. Разчитай на мен – тя се наведе и го целуна.
Едивур се отдръпна изненадан и на глас се зачуди:
- Интересно как Джони изтегли точно моето име? Каква невероятна случайност!
- Но моля те,тук няма нищо случайно. Я се дръпни малко навътре – и тя се пъхна под завивката. – Виж , Еди, както аз съм награда за теб, така и ти си награда за мен. При хората се раждат винаги повече момичета. За моите 30 години вече съм почти стара мома. Участвах в конкурс, за да си избера съпруг от какавидите – м... извинявай - и спечелих. Харесах те от пръв поглед. В сравнение с другите финалисти ти изглеждаше толкова човешки. За да не стане грешка,в сферата всички топки бяха с твоето име. Радвам се, че не съм сбъркала. Успя ли да разбереш?
- Не, но… надявам се да имам достатъчно време.
Едивур реши, че да си с Истинска жена е нещо невероятно. Всички виртуални жени, с които е бил, не са му доставили толкова различни изживявания, колкото тази за малко повече от 24 часа, а още колко предстои… Както е тръгнало,май ще отделя доста време за медитация и ... любов. Да – точната древна дума.
Това е то да живееш като човек!
Автор: Ценка Бакърджиева
Визитка: Ценка Бакърджиева е родена през 1959 г. в Ловеч. Завършила е МГ „Юрий Гагарин” и ВТУ „Ангел Кънчев”, инженер е със специалност „Конструкция и изпитване на автомобили, трактори и кари”. През последните две десетилетия работи в банка. Авторка е на стихосбирката „Вечният бриз” (1998) и на електронната книга с разкази „От алфа до омега” (2011). Съоснователка е на Клуба на фантастите „Тера фантазия”, носителка е на награди от национални конкурси за фантастичен разказ. Живее в Бургас.
