Нова научна хипотеза предлага нещо доста радикално – в центъра на Млечния път няма свръхмасивна черна дупка, а голямо ядро от тъмна материя. Това би могло да обясни някои от странностите в настоящите наблюдения на движенията на звездите около ядрото на нашата галактика.

Централният обект в нашата галактика е известен като Стрелец A* (или Sgr A*). Смята се, че това е свръхмасивна черна дупка с маса около 4,15 млн. пъти по-голяма от слънчевата. Доказателствата за това получаваме от движението на звездите около центъра на галактиката – в частност, на звезда, наречена S2, която е била използвана за тестването на Общата теория на относителността на Айнщайн. Движението на тази звезда и промяната в цвета в най-близката точка до Sgr A* подкрепя идеята, че изключително масивен и компактен обект (като черна дупка) се намира в ядрото на Млечния път. Докато звездата се върти около черната дупка, нейната орбита се променя и най-близката точка до черната дупка се променя с всяко завъртане. Общата теория на относителността предрича колко точно се променя тази орбита.

Един необичаен клас обекти, известен като G клас, също орбитира галактическия център. И те са меко казано странни. Представляват компактни звездоподобни обекти, но когато се намират в най-близката си точка до Sgr A*, изглеждат като разтегнат междузвезден облак. Приличат на газ, но се държат като звезди. В движението им наблюдаваме специфична странност, която все още не е обяснена напълно. Това кара учените да теоретизират, че в центъра на Млечния път има нещо по-различно от черна дупка.

Новата хипотеза, приета за публикация в MNRAS Letters и налична онлайн ТУК, предлага следното. Според учените компактният обект не е черна дупка, а плътно ядро с конкретен тип тъмна материя, наречена „darkinos”. Екипът твърди, че движението на S2 и странността на G2 – един от първите обекти от класа G - могат да бъдат обяснени много по-лесно, ако приемем, че в центъра на Млечния път съществува ядро от тъмна материя, отколкото свръхмасивна черна дупка. За да тестват допълнително своята хипотеза, специалистите включват движението на останалите звезди в S класа и откриват, че и те пасват на техния модел.

Тъмна материя е понятие от астрофизиката и космологията, което означава хипотетична форма на материята, която надвишава стандартната материя (като нас самите, звездите и капибарите) с 5 към 1. Съществуването на тъмната материя обяснява ротацията и движението на галактиките, които наблюдаваме, но липсват експериментални доказателства за съществуването ѝ. Съществуват множество кандидати за тъмна материя и darkinos е един от тях.

Понятието тъмна материя е леко подвеждащо. Тя не си взаимодейства със светлината и представлява нещо неизвестно. Затова е кръстена „тъмна“. Всъщност обаче е невидима. Тя си взаимодейства гравитационно и в някои сценарии може да се струпа на едно място до такава степен, че да доведе до образуването на ядра от тъмна материя. Изследователите смятат, че именно такъв е случаят с центъра на Млечния път.

На базата на това предположение, че Sgr A* всъщност е огромна буца darkinos, екипът изчислява, че тези хипотетични частици вероятно имат маса около 1/9 от тази на електрона и че този компактен обект от тъмна материя е с около 500 000 слънчеви маси по-лек от Sgr A* (в сценарий, в който това е черна дупка).

Вероятно много скоро ще можем да тестваме допълнително тази хипотеза – когато телескопът Event Horizon направи първата снимка на свръхмасивната черна дупка M87* през 2017-та, той извърши наблюдения и върху Sgr A*, които тепърва представят да бъдат публикувани. Вероятно те ще предоставят интересна информация за нашия галактически център. Разбира се, в момента текат и нови наблюдения.

Източник: IFLScience