Да разгледам? Да отпътувам... Да разгледам? Да отпътувам...

Врътка до черна дупка! Ще разгледам!

Ей така се чудя от четвърт обиколка около звездата в нова неизследвана система с осем планети в съседната галактика на нашата Черупка. Озовах се тук по погрешка. Тунелът бил давал отклонение. Щял съм да пътувам на риск. Не знаех, че отклонението ще е вселенски огромно!

И... изведнъж!!!??? Планети се носят около жълта звезда, а едната от тях... С атмосфера?... На нея всичко е като у нас на Райдо. Отдалече се вижда единственият голям спътник. Изчислявам разстоянието до звездата, наклонът на оста и... приятна тръпка ме разтърси. Точно като на Райдо! 

Ех, Вар Ди Вор! 

Плъзнах се към нея е и включих обратното ускорение.

Отблизо ми направи впечатление, че е много мръсно. Все едно някой е изсипал отпадъци в древни времена. Влязох в орбита и нещо огромно почти щеше да ме отнесе. С изкуствен произход? Га-адост! Попаднах на развита цивилизация!

Изравних скоростта с тази на въздушните маси в горните слоеве на атмосферата. Нека да огледам. Моят звездолет включи анализатора. В главата ми нахлуха потоци от информация. Постепенно си съставих точната картина. Живот на въглеродна основа като при нас. Въздух – годен за дишане! Ресурси – огромни! Храна – в изобилие! Цивилизации – няколко! Разумни – не!

Браво на мен! Готви се, Вар Ди Вор, за похвала! – би възкликнал звездолетът, ако беше от най-новите.

Впрочем, има едни перфектно организирани дребни организми, но са на твърде ниско ниво. Бих могъл да се разбера с тях. Звездолетът ми подаде параметрите на езика. Общуват с миризми. Други интелигентни плуват в океана. Умни са, но дотам. Просто се наслаждават на живота. Оказа се, че много от висшите биологични екземпляри са такива. Живеят, за да се размножават. Има и елементарни, небиологични, които са опасали в мрежа цялата планета. Те не ме интересуват. Разбрах, че са неспособни на самостоятелно възпроизводство.

Продължавам с изследването. Металните отпадъци не са дошли отникъде. Все някой ги е извел около планетата. Звездолетът послушно преравя за разум. Няма... Тежко... Тежко е да знаеш, че принадлежиш на единствения мислещ вид! В две галактики! Последното озарение особено ме постисна.

Закрепих се на стационарна орбита над континент. Сниших се. Пуснах защитата. Няма да рискувам неразумни диваци да ме прихванат.

Реших да разуча преобладаващия паразит. Накратко: консумира много, подчинявайки за свои цели другите организми, а отпадъкът от консумацията не се използва от останалите видове и не влиза в кръговрата на природата. Навярно той е замърсил пространството около планетата. Нямам представа колко чисто е било преди да се появи паразитът, но местата му за живеене са огромни. Всякакви вредни лъчения струят от тях и убиват малките организирани видове. Замислих се за тях. Как ли да ги назова? Различават се от нашите. Ще използвам езика на паразита. Той говори чрез вибрации също като нас. Нарича ги мравки, термити, пчели... Направо се влюбих в мравките! Наредих на звездолета да ми изготви приветствена реч на техния език.

Невъобразимо трудоемко ще е, ако трябва да правя прочистването сам. От Корпуса сме попадали на тунеядци. Първо, докато ги изтрепем, второ - да оправим баланса между останалите видове и... ресурсът на планетата отишъл към преполовяване. Задача е енергоемка, но с вредителите шега не бива. Трябва да се унищожават още в зародиш, преди да са плъзнали в космическото пространство. После върви ги чисти! А влязат ли веднъж в тунелите, става доста сложно. Какъв късмет! Както случайно долетях тук, така и те могат да дойдат при нас. Възможно е цяла ера да мине, но аз съм отговорен. Ама че работа си отворих!

Звездолетът направи костюми, аналогични с вида на паразита. Всяка моя мисъл мога да изкажа чрез говорен апарат, подобен на нашия. Впрочем, нямаме големи отлики, освен че те са по-грозни. Аз съм висок, слаб, син на цвят с приятни ултравиолетови нюанси около очите, устните и връхчетата на ушите, но те са несъвършени и не могат да ги видят.

Звездолетът подсказа, че ако общувам със светлолики, трябва да избера светъл на цвят костюм, ако с тъмни – тъмен. Имало значение. Иначе можело да се опитат да ме набият. Няма как да стане, но реших да се съобразя.

За начало избрах костюм в цвят на лунен пясък. Придвижих се кварково до техен развъдник.

О, какво разочарование! Никой не ме забелязва! Спирам ги, заговарям ги. Поглеждат през мен и продължават. Понякога махват с ръка, все едно да ги оставя на мира и... Отидох на място, където се събират много индивиди. Пият нещо... изразяват задоволство. Нямах успех с контактите, докато не заговорих по невнимание индивид с тъмен костюм. Как зверски ме изгледа!

- Хайде, чупката!

Опитах се да подхвана смислен разговор, но от него се изтръгна само нечленоразделно непреводимо боботене. Към края се открои:

- Боя ли си просиш?

Отказах се от контакт с паразитите. Ясно е, че ще прочиствам. Редно бе да обърна внимание на останалите форми на живот. Може те да откликнат по-любезно. Наблизо множество вкопани в почвата леко шептяха. Приближих се да послушам. Облъхна ме спокойствие. По кората на едно от тях се движеше върволица от мравки. Сетих се за изготвената реч и я излъчих в пространството. Скоро хиляди мравки ме наобиколиха, покатериха се по мен и ме покриха, мърдайки с антени. Улових отговора им и веднага от звездолета получих превод. Радваха се, че съм там. Бяха готови да си сътрудничим. Излъчих въпрос дали от вида на хората има различни. Все пак сходството ни по външност беше очебийно и изпитвах известна мъка, че трябва да унищожа подобни на нас.  Да, има – замириса в отговор. Ще ми ги покажат.

Отново се сблъсках се с интересен феномен. Паразитите се смятат за мислещ вид и вярват, че господстват над останалите. Брей, врътка до черна дупка! Срещал съм развити консуматорски цивилизации. Определено не бяха разумни! Какъв разум може да има, когато унищожаваш средата за живеене? А щом разрушат собствената си планета, минават към следващата... и така до безкрай. Нищо не помага освен пълното заличаване. 

Показването отне време. От мравуняк до мравуняк... Накрая ме заведоха във високите планини при един човек. Той съвсем основателно притежаваше разум. Личеше, че живееше в хармония с природата и я пази. Ех, Вар Ди Вор, каква изненада! Значи не сме сами? В Корпуса ще се зарадват.

Приказвахме дълго със самотника - отначало за прости неща, а после за всичко, което го интересуваше. Каза ми къде да намеря подобни на него. Аз също научих повече от очакваното. Преди да си тръгна, той тъжно ме погледна и попита: „Има ли надежда?” Сигурен съм, че отгатна кого представлявам. У дома често сме спорили дали чуждият разум ще ни познае. Сега съм уверен: разумните усещат себеподобни.

Обиколих още няколко места на същия континент и на четирите други. Завързах множество контакти с истинските хора. На тях не им правеше впечатление нито костюмът – светъл или тъмен, нито странният ми говор. Ако се бях показал син и съвсем гол, пак щяха да ме приемат такъв, какъвто съм. И веднага схващаха моите намерения. Също като нас възприемаха думите с голяма яснота. Оказаха се по-многобройни, отколкото предполагах, обаче паразитите ги надвишаваха хилядократно по численост.

От пет завъртания на планетата седя в звездолета на стационарна орбита и разсъждавам. Нямали сме такъв прецедент. Замърсяващите експлоатиращи високотехнологични видове винаги са представлявали изключителна заплаха и пълното им унищожаване е било неизбежно. За първи път съм на планета, където в един вид се съчетават елементи на разум и паразит. Не бива да ги залича, но не бива и да ги оставя. Включих звездолета на пълна мощност да проиграва милиони варианти на действие, та дано ми хрумне как да изляза от ситуацията.

Отново надянах човешки костюм. Исках да проумея разликата между разумните и останалите.  Пак отскочих до град – развъдник и дори посетих място, където се появяват най-новите индивиди. Мисията не даде резултат. Само установих, че тук всички без изключение се раждат, за да пораснат като разумни. После нещо се обърква.

Впрочем, в известно отношение паразитите са слепи. Очите им не възприемат голяма гама от лъченията, които за моя вид са обичайни. В тях влизат точно онези дължини на вълната, оцветяващи емоциите. Нима аз бих могъл да излъжа? Веднага ще цъфна в червено. Ние сме осъзнали какво е лъжа при първия сблъсък с паразитна цивилизация. Понесли сме огромни загуби като млада космическа раса. Моите предци не са могли да допуснат, че някой може да казва друго освен истината.

Тукашните разумни хора виждат и възприемат света физически също както паразитите. За разлика от тях по непонятен начин умеят да отделят стойностното от измамното. Мълниеносно ме преряза споменът от разговора с планинския човек. Когато го попитах защо хората в градовете са други, той отговори: „Аз гледам навън. Виждам хълмовете, тревата, зверовете... В момента виждам теб. А те гледат навътре.”

Най-после ме осени прозрението! Не е нужна колосална енергия. Няма да се прахоса вече създаден живот. Процесът ще протече незабележимо. Нашият вид, Райдо и две галактики ще бъдат предпазени. Аз, Вар Ди Вор ще получа неизмерима слава и младите райди през следващите поколения ще пеят за мен!

Трябваха ми само четири завъртания на планетата около оста, за да приключа. Звездолетът приготви необходимата субстанция. Паралелно проведох стотина обонятелни разговора с цивилизации на дребните видове на всички континенти.   Съгласиха се с мен. Дори отчетох радост в поведението им. Раздадох материали за мостра. По-нататък те имаха грижата. Изнесох се на висока орбита, за да наблюдавам. Не се изпуска такъв спектакъл!

***

Първи ден – затишие пред буря.

Втори ден –„... информационните агенции сигнализираха за необичайно активиране на насекомите, които хапят безпричинно дори при наличие на репелент...”

Трети ден – „...епидемията от нахапани се разгръща по цялата Земя в геометрична прогресия...”

Четвърти ден –. „...учени изследват ухапаните и установяват непозната болест, която променя незначително човешкия геном. Протича с леко втрисане и завършва с лъчезарна усмивка...”

Пети ден – „... пробив в борсите от Токио до Ню Йорк. Някои борсови агенти действат неадекватно...”

Шести ден – „... банките са в паника. Служителите им вече не умеят да лъжат...”

Седми ден – всеки се изяснява с всеки. Най-после се разбира кой, защо и как е попаднал във властта. Повсеместни революции... Срив в информационните канали...

***

С облекчение си отдъхнах. Ха да ви видя сега как ще живеете, след като вече не можете да лъжете!

 Е, Вар Ди Вор, разгледа, а сега поемай към вкъщи!

Леко се плъзнах покрай Луната. Получих ускорение на аванта. Звездолетът изчисли траектория в близост до Слънцето, която ще ме изстреля далече извън пределите на звездната система почти до тунела.

Сбогом, Земя! Пак ще се видим!

Автор: Ценка Бакърджиева

Визитка: Ценка Бакърджиева е родена през 1959 г. в Ловеч. Завършила е МГ „Юрий Гагарин” и ВТУ „Ангел Кънчев”, инженер е със специалност „Конструкция и изпитване на автомобили, трактори и кари”. През последните две десетилетия работи в банка. Авторка е на стихосбирката „Вечният бриз” (1998) и на електронната книга с разкази „От алфа до омега” (2011). Съоснователка е на Клуба на фантастите „Тера фантазия”, носителка е на награди от национални конкурси за фантастичен разказ. Живее в Бургас.