На Венера не откриваме тектоника на плочите. Как тогава тази планета е успяла да запази „младата“ си повърхност? Учени от Югозападния изследователски институт в САЩ смятат, че това се дължи на продължителна вулканична дейност.
"Една от загадките на вътрешната Слънчева система е, че въпреки сходните си размери и плътност, Земята и Венера се държат по поразително различен начин. Това важи в голяма степен за процесите, регулиращи движението на скалите", пишат авторите на изследването.
Марс например, както и Луната, са изпъстрени с белези и кратери от бомбардирането на чужди тела –ярки метеори, които се врязват в повърхността като огнени топки. Това се е случило в рамките на период от милиарди години. Земята от своя страна се възползва от факта, че разполага със системи от тектонски плочи, които редовно „рециклират“ повърхността ѝ.
На Венера има повече вулкани, отколкото на която и да е друга планета в Слънчевата система, но нейната повърхност представлява твърда неподвижна плоча. И въпреки че е на около 4,5 млрд. години, планетата изглежда сравнително младолика – повърхността ѝ е едва на 500 млн.
„Бихме очаквали повърхността на Венера да е изпълнена с кратери, но изненадващото е, че подобни образувания се срещат много по-малко, отколкото на Луната или Марс“, казва Джун Коренага, професор по науки за Земята и планетите във Факултета по изкуства и науки на Йейл и съавтор на новото изследване.
"Много учени са се опитвали да обяснят тази млада възраст на повърхността на Венера. Една от популярните идеи е, че на Венера е имало тектоника на плочите, но по някакъв начин тя е спряла преди около 500 милиона години. Това обяснение, разбира се, е ad hoc, така че други се опитаха да предложат модели, които са физически по-издържани, с ограничен успех."
Коренага, в сътрудничество с водещия автор Симоне Марчи и съавтора Ралука Руфу от Югозападния изследователски институт в Боулдър, Колорадо, смятат, че са разгадали загадката.
В своето изследване те разглеждат идеята, че Венера системно е преживявала по-мощни удари от болиди от Земята, особено в ранните години на Слънчевата система, преди около 4,5 милиарда години. През този период, казва Коренага, честотата и силата на тези бомбардировки са били доста високи, тъй като в пространството е останало изобилие от остатъчен планетарен строителен материал. С течение на времето интензивността е намаляла. Новото изследване показва, че причината за вулканизма може да е била космическа "бомбардировка". Древната Венера е била подложена на по-интензивни удари от Земята, което е довело до прегряване на вътрешното й ядро и до постоянно топене на вътрешните скали.
Земята и Венера са се образували в един и същи район на Слънчевата система, когато твърди материали са се сблъсквали един с друг и постепенно са се съединили, за да образуват двете скалисти планети. Малките разлики в разстоянията между планетите и Слънцето са променили историята на ударите им, особено броя и резултата от тях.
"Една от загадките на вътрешната Слънчева система е, че въпреки сходните си размери и обемна плътност, Земята и Венера функционират по поразително различен начин, като това засяга най-вече процесите, които придвижват материалите през планетата", казва Марки.
След като провеждат симулации на по-систематични удари на болиди, изследователите забелязват интригуваща тенденция: повече удари, които се взривяват по-дълбоко във Венера, водят до прегряване на ядрото на планетата.
"Това свръхнагрято ядро може да има дълготрайно влияние върху вулканичната история на Венера", казва Коренага. "То би могло да продължи да нагрява мантията в продължение на няколко милиарда години, като междувременно честата вулканична активност покрива повечето кратери и намалява видимата възраст на повърхността само до няколкостотин милиона години."
Изследователите отбелязват, че двете предстоящи космически мисии на NASA до Венера - VERITAS и DAVINCI - както и планираната европейска мисия EnVISION, се очаква да предоставят нови данни с висока резолюция за историята на тектоничните и болидните удари на Венера.
"Въз основа на тези данни ще можем да проверим различни прогнози от нашата хипотеза", каза Коренага.
Изследването е публикувано в Nature Astronomy.
