Установено бе наличието на органична молекула, съставена от девет атома, в планетообразуващия диск на млада звезда. Веществото е диметилов етер и е най-голямата молекула, открита до момента в подобна среда.

Наблюдаваните факти са описани в научното списание „Астрономия и Астрофизика“ (Astronomy & Astrophysics) и се отнасят до младата звезда IRS 48. Диметилов етер вече е наблюдаван в звездообразуващи облаци, така че астрономите са знаели, че веществото може да се открие, но не и в регионите, в които се формират планети. Наблюденията ни дават информация за малките градивни елементи на планетите и органичните молекули, довели до появата на живота на Земята.

Водещият автор, Нашанти Брункен, магистрант, работещ в обсерваторията в Лайден към Университета в Лайден, посочва, че „От тези резултати можем да научим повече за зараждането на живота на нашата планета и следователно да добием по-добра представа за възможността за живот в други планетарни системи. Да видиш как наблюдаваните факти се вписват в по-общите ни познания, е много вълнуващо“.

Сложните съединения в космоса обикновено изискват като предпоставка съчетание от прашинки и лед. Именно в тази среда простите молекули, например тази на въглеродния оксид, могат да претърпят химически реакции и така да се появят по-сложни молекули, като тази на диметиловия етер. Когато светлината на дадена звезда нагрее такива прашинки и накара леда, в който са обвити, да сублимира, става по-лесно да се установи наличието на тези по-големи молекули.

 „Особено вълнуващо е най-сетне да открием тези по-големи молекули в дисковете. Известно време смятахме, че вероятно не е възможно да се наблюдават“, добавя съавторката Алис Бут, която също провежда изследвания в обсерваторията в Лайден. „Това, което буди още по-голямо вълнение, е фактът, че сега знаем, че тези по-големи, по-сложни молекули са налице при образуването на планети в диска. Преди това не беше известно, тъй като в повечето системи тези молекули са скрити под леда“.

Установеното не било възможно, без да се ползва интерферометърът „Atacama Large Millimeter/submillimeter Array“ (ALMA). Молекули като тази на диметиловия етер са от ключово значение при образуването на други молекули, които са особено важни за живота, а именно тези на аминокиселините – градивния елемент на белтъците.

Съавторката Ниенке ван дер Марел, която също работи в обсерваторията в Лайден, споделя: „Изключително доволни сме, че вече сме в състояние да започнем да проследяваме целия път на тези сложни молекули от звездообразуващите облаци до планетообразуващите дискове и кометите. Надяваме се, че след допълнителни наблюдения ще сме една идея по-близо до това да разберем произхода на пребиотичните молекули в нашата собствена Слънчева система“.

Екипът има желание да премине към още наблюдения посредством проекта телескопа с име „Extremely Large Telescope“, който към момента се строи и ще може да приближава до региона в планетообразуващия диск, в който е възможно да се образуват планети с размерите на Земята.

Източник: IFLScience