„Всяка сутрин ставам в 5:00 и към 6:30 си взимам кафе от малката закусвалня до нас.
Продавачката е едра жена, с възрожденски мустак и винаги изключително груба. Никога не поздравява и псува доста звучно, ако й дадеш едри пари.
Винаги съм мил с нея и пожелавам лек и хубав ден.
Към 7:00 минавам покрай цветарския магазин и виждам доста често мъж да купува цветя и си мисля каква ли щастливка е жена му.
7:30 вече съм в офиса, където ме посреща портиерът с най-топлата усмивка на света и винаги ме заговаря. Той е от тези хора, дето винаги търсят слушател и трудно можеш да се измъкнеш от капана на словата му. Досаден е и всички го подминават с думите: „Не сега, чичо Стефчо, че бързам".
Аз не бързам, винаги съм по-рано на работа, за да говоря с него (да слушам по-скоро) поне 15 мин.
8:00 вече съм на бюрото си, където колегите ми шумно се подиграват на Тенчо.
Той е пълничък и нека кажем, не много приятен външно, но е адски сърцат човек и винаги отвръща на бъзиците срещу него с усмивка.
Костадин, един от най- успелите във фирмата, носи кафе и с усмивка поздравява всеки.
Както винаги, се говори зад гърба му, че е натегач и мазник, но всеки се радва на кафето, което носи.
12:00 имам обедна почивка и винаги обядвам с Алекс.
Може би най-красивото човешко същество на земята, но и най-мълчаливото.
Аз говоря, а тя все ме гледа с едни големи и красиви очи и се усмихва леко.
Каня я на среща вече, за 10-и път, а тя винаги намира причина да ми откаже.
Жената от закусвалнята работи на три места, като е самотна майка на 3 прекрасни деца, от които две учат висше, а другото е пълен отличник в 10-и клас.
Животът й не е лесен и затова невинаги е мила.
Мъжът с цветята е влюбен в продавачката от магазина и затова често й купува такива.
Чичо Стефчо е на 67 г. и живее сам цял живот. Може би не е имал късмет да създаде семейство поради някаква причина, но храни кучета и котки пред блока, както и живее с две котки и куче.
Пълничкия, грозноват и сърцат колега има прекрасна дъщеря, а жена му... о, жена му е толкова красива, че е от тези, дето ще си счупиш врата, за да гледаш след нея.
Костадин загуби жена си в катастрофа и изцяло се е отдал на работата, защото има две деца, за които трябва да осигури бъдеще.
Алекс ме харесва, но просто някога е вярвала прекалено много на сладкодумци като мен.
Всеки, когото срещате в живота си, води своя собствена битка, за която вие нищо не знаете. Затова бъдете мили."
„Светът на жените“
Софрони Карадиев
Редакция: Обекти.бг
